Припомних си снощи нещо за Сократ и софистите – от Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет:) – че човек трябва да има правилна нагласа и има дълг към себе си да си остава верен:)

Абсолютно, дългът към себе си да си остава верен е равно на центрирането в себе си и въртенето около собствения си център...който е собственост на вселената...

Ма ти не харесваш това, щото било еднообразно и скучно. 
В тоя център се съдържа цялата вселена - вътрешна и ВЪНШНА.  :confuse3:

Свободата........ – да можем осъзнато да избираме позиция- в центъра или другаде- според целите- те определят правилната:) - силата се подчинява по различно:)

Не разбираш  :blink:
Представи си кръг и център на кръга. Ако се намираш по обиколката му, имаш или се бориш за свободата да обикаляш, където си искаш.
Ако се центрираш в центъра, ти си ЦЯЛОТО, цялата обиколка на кръга плюс всичко вътре в кръга и плюс всичко извън кръга и плюс всичко в третото измерение на кръга, който става кълбо и плюс всичкото из всички измерения, за които нямаме и представа.

Ти си на обиколката на кръга и се бориш за свободата да щъкаш из цялата му обиколка.
Аз се центрирам в центъра на кръга и не се боря, а имам, разполагам, намирам се едновременно навсякъде из всичките измерения, в това число и във всеки един милиметър от обиколката на твоя кръг, аз съм едновременно из цялата обиколка, ти се бориш за свободата да я обикаляш.  :confuse3:

тутакси се явява малък проблем:)- ако сме трайно центрирани, няма да сме тук и сега:) - иначе си е велика цел центърът:) - междувременно, ще трябва да ползваме каквото ни е налично:)

Не разбрах?
След като си навсякъде и из всички измерения, ти си в миналото, бъдещето и тук и сега - едновременно.
Отде го измисли тоя пръблем пък сега?  :mellow:

И ти си ползвай наличното, аз си ползвам мойто налично - може да се каже, че почти съм се докопала до центъра и не си го давам за каквато и да било свобода или каквото там си наумиш от твойте периферии. 

на Земята имах предвид:)

май си мислим и говорим за различни неща, но разговорът да си върви - знае ли човек до какви висини ще ни изведе опозицията на тр.Юпитер към наталния Нептун /мен ако питаш, малко лъжовни, но пък от друга страна истина е това, в което вярваме:)/

Ма какво значение има земята?
От мен по-практичен и прагматичен човек няма и по-здраво стъпил в реалността.
А реалността е, че реалност няма, ние я създаваме, стъпил на земята значи стъпил върху огромна илюзия.
Ето така виждам нещата аз, убий ме...

Все едно дъщеря ми е в детска градина и са ни привикали на родителска среща на 28-и, като аз я отписвам от тая градина на 30-и...и аз вися на тая среща в ролята на артист и на статист, поглеждам си скришом часовника, а госпожите отпред не спират съвсем ама съвсем насериозно и задълбочено да философстват нещо. И за мен всичко това е вече леко отегчителна игра и изобщо повече не е реалност - щото да, аз съм тук, на срещата, ако се ощипя, ще боли, ама мястото ми не е тук, тая среща е безмислена и броя часовете, когато ще се измъкнем.

Не си ли имала това усещане, ако си сменяла работа и си подала 1-месечно предизвестие, е приблизително същото пак, висиш там, да бе, реално е, ма ти вече не си там. А на новото място.

Това е пример за способността ни да сме едновременно в различни квантови реалности, което ще рече, да сме едновременно в центъра на коя да е, но също така и по периферията, защото ще сме и в много други.
 
Но в дадения пример за да сме едновременно и в центъра и по периферията, трябваше да сме на срещата на 28-ми, без да броим часовете и без да смятаме, че е безсмислена:)

Може.
Само че ние още не сме богове и затова на тоя етап присъстваме само тялом и с половин ухо на тая среща.  :mellow:
Другата половина от ухото кой я знае къде е....

И изобщо тук се включва четвъртото измерение, демек времето, демек нещата в прогрес. Когато ме гледаш мен, присъстваща на срещата, ама духом някъде другаде, гледай ме в прогрес - демек накъде вървя, а не къде съм стигнала, защото всичко е в развитие и важна е посоката, а не текущото състояние.
Аз примерно мога да присъствам само тялом и да целя пренасянето в новата реалност, да опитвам, да вървя нататък.
Някой татко може да присъства само тялом, обаче в същото време духом да разглежда Плейбой.
На външен поглед и двамата сме там, на вътрешен поглед и двамата ни няма, но още по-дълбоко ние сме съвършено различни и в различни посоки устремени.

Днес цял ден препрочитам Зеленият път на Стивън Кинг.........
От цялото му творчество  за мен крещи въпросът:“какъв е смисълът на всичко това“:) – не че той го дава или че аз имам добър отговор:)
Но е страхотен разказвач:)

мдам, открих Стивън Кинг като дете с Подпалвачката и години наред ми беше любима, сега ме замисляш защо
що се отнася до Зеленият път - ами, аз затова си падам много по Изкуплението Шоушенк
и нима си затърбила задгробния живот :blink:

п.п. сега се сетих и за друга любима книга по същото детско време - Главата на професор Доуел на Александър Беляев, Човекът амфибия също, но в по-слаба степен... :blink:

Ми аз не съм го чела и нямам намерение да го чета, така че светни ме набързо какво в тая книга те кара да крещиш, при положение, че всички знаем, че ти си спокойно и хармонично същество?
 :confuse3:
Смисълът на всичко кое? Питай и ще ти се отговори, даже аз ще ти отговоря.  :mellow:

http://www.facebook.com/photo.php?v=10150355255134897

Възприемане на реалността.
Дано да се вижда извън фейсбук, кратко и интересно с превод на БГ.

и нима си затърбила задгробния живот :blink:

в какъв смисъл да съм го загърбила?

В творчеството му виждам непрекъснато преплитане на свръхчовешки възможности и най-примитивни човешки инстинкти, почти животински:)
Чудя се доколко я има тая полярност в един средностатистически човек:)

Ми аз не съм го чела и нямам намерение да го чета, така че светни ме набързо какво в тая книга те кара да крещиш, при положение, че всички знаем, че ти си спокойно и хармонично същество?
 :confuse3:
Смисълът на всичко кое? Питай и ще ти се отговори, даже аз ще ти отговоря.  :mellow:

Ти пък- аз и крещене:) – той  търси отговори на разни фундаментални въпроси по крещящ начин:) – сблъсъци на най-различни противоположности:)
Зеленият път е път на осъдени на смърт до електрическия стол:)
А за кой смисъл става въпрос – изобщо що я има тая безкрайна вселена? – или пък що я има черната кутия и всичко извън нея:)

Честно казано въпросът за смисъла много отдавна не ме вълнува, аз съм смисълът. И пътят. И истината. И животът.  :rolleyes: :rolleyes:

браво:) - постижение си е да отхвърли човек тоя въпрос:)
а кои тогава те вълнуват?

Цитат на: abroad в Октомври 02, 2011, 06:33:04 pm

и нима си затърбила задгробния живот :blink:

в какъв смисъл да съм го загърбила?

В творчеството му виждам непрекъснато преплитане на свръхчовешки възможности и най-примитивни човешки инстинкти, почти животински:)
Чудя се доколко я има тая полярност в един средностатистически човек:)

от поста ти останах с впечатление, че си отхвърлила идеята за преражданията и отвъдния живот, с което може да се обясни един от аспектите на Зеленият път - т.е. там, където ти си видяла полярност, аз съм разбрала престъпление и наказание отвъд земно и общо приетото, основната идея на книгата не е категорично обозначена, може би не случайно


Ст. Кинг не е просто добър разказвач, сюжетите му са уникални сами по себе си, сякаш на моменти се пишат "от някой друг", той често споменава, че няма идея за финала и развръзката по темата - пише и напасва в движение
моят поглед върху историята не беше за полярността, например
и защо реши, че той търси отговори?
отговорите можем да ги търсим ние, чрез творчеството му

като старите (защото нови не съм чела) научнофантастични книги, в които темата до известна степен се оказва реалност и приложима много години по-късно, т.е. сега

ако изхождаме от правилото за баланса (в приказното схващане за човека, като част от цялото), следва да допуснем и идеята за полярността, за която споменаваш, нещо като "мога много силно да любя и мразя" , в зависимост от обстоятелствата да се проявява едното или другото като крайни точки, подчинявайки се единствено на инстинкта, без балансиращия разум и съзнание. Между другото голям проблем при изкуствения интелект (създаден от човеците) е именно полярността, на която е способен, невъзможно засега да му се зададе адекватна балансираща функция...
но никак не е добра идея обстоятелствата (дори и божествените :blink:) да играят ролята на балансьор и затова ние си измисляме разни лостове за баланс, дали това е правилно е друга тема :rolleyes:

и защо реши, че той търси отговори?
отговорите можем да ги търсим ние, чрез творчеството му

За мен той е някак непретенциозно многопластов:)/харесвам, например, и Пърсиг, но той пък е претенциозно многопластов:)/ и е естествено едно нещо  да „прочетем“ по различен начин. Всъщност,  на всяко препрочитане ми се случва да намеря нещо ново.

Защо смятам, че той търси отговори........въпросите, отговорите, позицията са някаква мотивация за дейност. Какво, според теб, го кара да пише?