и нима си затърбила задгробния живот :blink:
в какъв смисъл да съм го загърбила?
В творчеството му виждам непрекъснато преплитане на свръхчовешки възможности и най-примитивни човешки инстинкти, почти животински:)
Чудя се доколко я има тая полярност в един средностатистически човек:)
от поста ти останах с впечатление, че си отхвърлила идеята за преражданията и отвъдния живот, с което може да се обясни един от аспектите на Зеленият път - т.е. там, където ти си видяла полярност, аз съм разбрала престъпление и наказание отвъд земно и общо приетото, основната идея на книгата не е категорично обозначена, може би не случайно
Ст. Кинг не е просто добър разказвач, сюжетите му са уникални сами по себе си, сякаш на моменти се пишат "от някой друг", той често споменава, че няма идея за финала и развръзката по темата - пише и напасва в движение
моят поглед върху историята не беше за полярността, например
и защо реши, че той търси отговори?
отговорите можем да ги търсим ние, чрез творчеството му
като старите (защото нови не съм чела) научнофантастични книги, в които темата до известна степен се оказва реалност и приложима много години по-късно, т.е. сега
ако изхождаме от правилото за баланса (в приказното схващане за човека, като част от цялото), следва да допуснем и идеята за полярността, за която споменаваш, нещо като "мога много силно да любя и мразя"

, в зависимост от
обстоятелствата да се проявява едното или другото като крайни точки, подчинявайки се единствено на инстинкта, без балансиращия разум и съзнание. Между другото голям проблем при изкуствения интелект (създаден от човеците) е именно полярността, на която е способен, невъзможно засега да му се зададе адекватна балансираща функция...
но никак не е добра идея обстоятелствата (дори и божествените :blink:) да играят ролята на балансьор и затова ние си измисляме разни лостове за баланс, дали това е правилно е друга тема :rolleyes: