Малко странно е, че точно аз пиша тази тема, защото по принцип вобще не съм суеверна, но все пак, интересно ми е какво мислите...

Иде реч за едно суеверие, че ако любимия/любимата подари на половинката си обувки, то те скоро ще се разделят.
Моя приятелка преди време получи за подарък обувки от приятеля си и за да не се сбъдне това поверие, ги "откупи" от него /срещу символичната сума от 1 левче/.
Това се прави чисто формално де...

След няколко месеца те наистина се разделиха.  :ph34r:

После аз се замисих... и установих, че в 3 мои връзки се е случвало точно това.

Скоро пък научих, че и за подарък часовник се правело същото.

Е, суеверие, или скрита истина?!

аз харесвам разните поверия и ритуали:D

и даже обикновено им вярвам

това за обувките не бях го чувала

чувала съм, че не бива да се подаряват ножове

Оная вечер гледах едно врабче как се "къпи" в прах - сетих се, че поверието казва, че ще има буря - и имаше   Всъщност метеоролозите бяха казали същото - но врабчетата и поверието са от преди метеоролозите  

хм! :ph34r:

да - на природата и аз вярвам... а в случая с обувки и часовници... явно хората са наблюдавали през времето и са го констатирали...

сега имам възможност да проверя за пореден път правило ли е или не това суеверие и ще ви кажа - предполагам скоро... :ph34r:  

какъв подарък получи за рождения ден  

спортни обувки      

ами те спортните обувки според мен носят много хубави послания

Ние ще подхождаме творчески към суеверията  

AH, някакви впечатления за подарък чанта имаш ли?

Нескромно ще прозвучи, но въпросният човек е развил мания на тема да ме екипира с чанти.
Като получих 4-тата наскоро вече бях почти отегчена        

ами те спортните обувки според мен носят много хубави послания

Ние ще подхождаме творчески към суеверията

м-да!

Пък и вече отдавна съм с настройка, че нещата просто си се случват - със суеверия или не!
Важното е човек да реагира адекватно на тях!

Обувчиците са много хубави наистина  
Но темата възникна в главата ми като се сетих за предните си 3 врузки - сериозно 'съвпадение'! :ph34r:

Thanks за предположенията.
Творчески ще се подхожда - няма начин!  

AH, някакви впечатления за подарък чанта имаш ли?

Нескромно ще прозвучи, но въпросният човек е развил мания на тема да ме екипира с чанти.
Като получих 4-тата наскоро вече бях почти отегчена      

оу, аз много обичам чанти

и да подарявам чанти обичам  - и все на хора, които са ми специални

и ти какво нещо се оплакваш от човек, който подарява чанти  

Неее - от това точно не мога да се оплача...

Но бих искала други.. нематериални подаръци...
Аз нямам чак такава необходимост от материални неща, а пък за него не е никак трудно да прави такива подаръци - разбираш ме, нали?  

Иначе много ме радват жестовете му.

та тя една чанта може изобщо да не е материална  - не мислиш ли?

аз всъщност и материалните подаръци мога да ги поделя на да речем грубо материални и на "подарък - израз на отношение"

Ако твоите подаръци само външно са материални....

 

Малко странно е, че точно аз пиша тази тема, защото по принцип вобще не съм суеверна, но все пак, интересно ми е какво мислите...

Иде реч за едно суеверие, че ако любимия/любимата подари на половинката си обувки, то те скоро ще се разделят.
Моя приятелка преди време получи за подарък обувки от приятеля си и за да не се сбъдне това поверие, ги "откупи" от него /срещу символичната сума от 1 левче/.
Това се прави чисто формално де...

След няколко месеца те наистина се разделиха.   :ph34r:

После аз се замисих... и установих, че в 3 мои връзки се е случвало точно това.

Скоро пък научих, че и за подарък часовник се правело същото.

Е, суеверие, или скрита истина?!

Подарък обувки ... знам ли, дори не мога да си представя да получа обувки, каквато съм придирчива и прочие, човек който ме познава ще знае, че и много по-лесно и безопасно може да си намери белята и без да ми подарява обувки
Но пък знам, че безкрайните ми маратони по търсене на подходящи обувки навремето закалиха връзката ни ... човек, който издържи до мен докато си намеря  подходящи обувки, може и до края на пътя ми да ме придружи . така някак

Като казваш часовник - получавала съм, беше повода след дългогодишно получаване на неподходящи подаръци най-после да избухна и да го кажа на глас, вместо за пореден път любезно да благодаря и да продължа да чакам някой сам да се досети, че ми липсва потребност да получавам електронни безпотребни джаги.

В този ред ... дали пък си нямаме и подходящи съответни подсъзнателни защитни реакции за такива ситуации :ph34r:  

Ако твоите подаръци само външно са материални....

Ще се разбере какви са точно.  
Надявам се да са израз на нещо нематериално!

Ирина, напомняш ми на моя приятелка, която спретна грандиозен скандал на съпруга си /тогава още не бяха женени/, защото той й подари някаква писалка за Коледа!!!!    

Доста се смаяхме тогава как вобще му е хрумнало!!!!

А какво се случи с твоята половинка?

А какво се случи с твоята половинка?

Конкретно като получавах часовника, случайността или провидението се намеси, тъй че не се наложи аз да му образувам допълнителна случка :ph34r:, но при следващия повод за получаване на подаръци може за първи път най-после събрах достатъчно и решителност и ... всичко необходимо, за да го предупредя и да не помисля отново да ме оборудва с електронни или дигитални  дивотии" - едно спокойничко, чистичко нищо би било дори по-приятно.

Случката с часовника ... беше за един Рожден ден, понеже сме на почти еднаква дата с дъщеря ми, празнувахме заедно - на този РД и двете получихме спортни часовници - много модерно за оня момент гигантско натрупване на пластмаса, лепящи каишки и милион функции естествено - беше желание на дъщеря ни, за нея - черен, за мене - откровено жълт , наистина грамадна конструкция, която надали и под заплаха от разстрел бих поставила на ръката си, както си беше с ефектната кутишка, тръгнах да го прибирам във витринката с другите експонати получавани преди това ... оообаче едно от хлапетата(около 8-9 годишно момченце) на семейство, което ни беше на гости прояви специален интерес към джагата и ... съвсем невинно и наивно с блеснали очички започна без дъх дори да си поема разговор мъжа ми: "ама Чичо ... ти този часовник от еди кой си магазин ли го купи, то щото там имаше едни дето като им отвориш капачето и в тях има дъвки ... и други едни има, те пък ..." и все в тоя ред нарежда хлапето, аз направо се разлях от смях     , половинката промени няколко пъти цялата цветова гама на лицето(луна-асц) :ph34r: , родителите на хлапето се опитаха да му обяснят нещо и да го накарат някак да замълчи ... аз се реванширах с най-голямото парче сладкиш за него :lol:  ... ех, децата - те са истински подарък,
упс отнесох се май

Идеята с чантите обаче на мен много ми допада ... дела се искат май

Идеята с чантите обаче на мен много ми допада ... дела се искат май wink.gif

Тъй, тъй!  
2 от тях получих наведнъж - романтично, а? Различаваха се само по цвят.
Все едно насипно - на килограм...

Нищо де!
Аз затова и по-горе казах, че други неща са много по-важни.
Тях ако имам, дума няма да кажа.
То и сега - весело да става!

А ти ме уби с историйката за детския киборг-часовник, при това жълт!!!!!!!    
Ако джаджите прогресират във времето към да речем други джаджи дето се движат /на 4 колела да речем/ или пък нещо от сорта - нямам против!
Пожелавам ти го!    

Цитат

Идеята с чантите обаче на мен много ми допада ... дела се искат май wink.gif

Тъй, тъй!  
2 от тях получих наведнъж - романтично, а? Различаваха се само по цвят.
Все едно насипно - на килограм...

Нищо де!
Аз затова и по-горе казах, че други неща са много по-важни.
Тях ако имам, дума няма да кажа.
То и сега - весело да става!

А ти ме уби с историйката за детския киборг-часовник, при това жълт!!!!!!!    
Ако джаджите прогресират във времето към да речем други джаджи дето се движат /на 4 колела да речем/ или пък нещо от сорта - нямам против!
Пожелавам ти го!  

Тъй, тъй!  
2 от тях получих наведнъж - романтично, а? Различаваха се само по цвят.
Все едно насипно - на килограм...

Нищо де!
Аз затова и по-горе казах, че други неща са много по-важни.
Тях ако имам, дума няма да кажа.
То и сега - весело да става!

А ти ме уби с историйката за детския киборг-часовник, при това жълт!!!!!!!    
Ако джаджите прогресират във времето към да речем други джаджи дето се движат /на 4 колела да речем/ или пък нещо от сорта - нямам против!
Пожелавам ти го! 

     истински магарета могат да бъдат в непохватността си
"непохватността" е просто зов за грижа мисля си ... ако си оборудвана като за път - спортни обувки, и с чанти за пълнене ако са те снабдили - ами тръгвай и събирай, труден е периода на Сатурн в 1, сигурно добре ще ти послужат подаръците . Възможно ли е при Сат. в12 да си била неособено ясна/изразителна в посланията си към околния свят, общуването и комуникацията с него ...  за ясни форма на общуване, решителност и стабилна устойчивост ще е времето му в 1, насрещен вятър и бури ще има - сега все още ги желаем(щото аман от безветрие)- и ако имаш торбица/ упс чанта, от която понякога нещо за подкрепа да си извадиш, ще има моменти на благодарност ... те са, които много струват.

При нас подаръците също са част от развитието на партньорството, съпружеството ни ... години наред взаимно си подарявахме неща които всеки сам би искал да има и му харесват, допадат, ценни са му, но не би купил за себе си, би го подарил на обичаното същество ... как мило звучи ... пък в реалността почти трагична смешка  - той ми подарява, миникомпютъри, хексаглоти и прочие мигащи, светещи, писукащи постижения на съвременната техника(с тях вече мога да отворя антиквариат за дигитални устройства :ph34r: ), аз на него - красиви копринени бродирани ризи, пуловери с фантастични десени, копчета за ръкавели, игли за вратовръзки, пръстени и прочие ... той пък щанд с такива неща може да си направи.
И каквито сме лунни типове - реакциите ни съответно още по-трагикомични... той и до ден днешен стачкува и отказва дори да си купи костюм, дрехите ги взима със себе си само като си ходим в Бг, че да се оплаче на майка си какви дивотии му подарява развеяната му жена, а няма на света жена която да не ги хареса, майка му обикновено реагира възгоржено преди той да може да и се оплаче   и едва тогава милия се примирява и почва да си ги носи, да се радва и на комплиментите които получава ... ама това тайно де, пред мен до край твърди, че са ... кога дълги, кога къси, коганамсиквоси ... как да не го обичам?

Та случката с жълтия часовник беше за мен сигнал, че ми е време да попорастна ... дотогава си мислех че ще е нагло  да кажа какво искам примерно ... оттогава насетне месеци предварително изразявах поне три конкретни желания и заполучавах принтер, лептоп, глезещи периферии за него и в такъв ред. Возило не искам да ми подаряват ... това е един винаги подходящ за скандали повод между мъж и жена ... той я поддържа - аз карам ... че и претенции имам ... това съвсем чистосърдечно и профилактично за незатлъстяване.  
олеее вече забравих какво исках да кажа  :ph34r:  дано поне подходяща тема съм отворила  

Сетих се ... исках да попитам за цвета на чантите, lin,
и за твоята интерпретация за тях.

пп: опитах да редактирам горе, но ми излиза само прозорец за съобщението - бутони липсват,
ще опитам по-късно пак ... ами пардон  

за ясни форма на общуване, решителност и стабилна устойчивост ще е времето му в 1

Ами това и аз искам, но формата ни на общуване хич даже не е ясна и стабилна и затова все ми се върти в главата просто да се откажа.
Щото пък междувременно много добре ми се изясни каква форма на партньорство искам да имам по принцип.
По-скоро пак на застой ми прилича моята песен... :ph34r:

А чантите  
Ами тия 2-те наведнъж, които получих са черна и кафява - класика!  
Сега по Великден последната беше спортна раница.
Цветът й е много тъмно синьо и е страшно изчистена. Аз мразя всякакви надписи, нашивки и пр.
И тази раница като че ли е най-доброто му попадение в раздел 'чанти'  

Що за цветовете се сети?

Цитат

за ясни форма на общуване, решителност и стабилна устойчивост ще е времето му в 1

Ами това и аз искам, но формата ни на общуване хич даже не е ясна и стабилна и затова все ми се върти в главата просто да се откажа.
Щото пък междувременно много добре ми се изясни каква форма на партньорство искам да имам по принцип.
По-скоро пак на застой ми прилича моята песен... :ph34r:

А чантите  
Ами тия 2-те наведнъж, които получих са черна и кафява - класика!  
Сега по Великден последната беше спортна раница.
Цветът й е много тъмно синьо и е страшно изчистена. Аз мразя всякакви надписи, нашивки и пр.
И тази раница като че ли е най-доброто му попадение в раздел 'чанти'  

Що за цветовете се сети?

За цветовете аз все си питам ... виден е вече лично твоя си стил предполагаме и маниери и пр. - усещането за застой може да е просто усмивката на Сатурн, ако досега  е товарил раницата ти, наблюдавал те е как разпределяш товара си, сега просто ти прави път и вероятно би те подкрепил ако са неуверени стъпките ти, такива сътояния на покой аз приемам като повод за кратъх отдих и поемане отново  дъх занапред - почивай Лин, отпусни се, поглези се ... за да разбереш каква част от товарите са илюзорни - планини падат от гърба ни  . В другата тема звучите някак като все още "на бял кон" - не личи да знаете какво искате, а като вече знаем какво искаме  сме свършили  половината работа  
 

Ох, Ирина, леко ме обърка с това 'ти' и 'вие'...  
Но разбрах какво си ми написала - благодаря!  

Но като знаем какво искаме... то не е задължително да ни се предостави възможност да го получим, въпреки стремежите ни към него, нали?