През последните няколко години, откакто се преместихме в това жилище, имам прекрасни съседи. Прекрасни, защото караме на "Здравей, как си?" и нямаме никакви допирни точки с тях, нито какво да "делим".
В двете предишни жилища имаше доста гнусни съседи - злобни, завистливи, лицемерни (туй е масова болест навсякъде).
Не мога да повярвам, но дори ми беше предложена помощ от трима съседи, с които не поддържаме близък контакт. Предложиха ми да наглеждат и разхождат домашните любимци, ако ми се налага да отсъствам. Може би само плямпат, но все пак ценя жеста. А когато майка ми беше още жива, тежко боледуваше и изнемогвах с нейните кучета, една възрастна съседка ми предложи безъзмездна помощ в домакинството, която отказах. През целия си живот не съм разчитала на помощ от близки приятели, а това са просто съседи, с които нямам задушевен контакт...