От огнените мисля, че Меркурий в Лъв е най-премерен, но е тежкар и иска да го четкат постоянно, субективен е доста, особено ако подхожда с предубеждение.
Стрелешкият го бива във високопарните изрази, във философските търсения, в силата на словото - не толкова в изкуството да убеждава, колкото да впечатлява. Факт е, че мнозина надарени поети и писатели имат Меркурий в Стрелец. Но е желателно да е западен от Слънцето, ако е директен, и да не е изгорен, защото в противен случай ще е "басма не цепим никому", особено ако има аспект с Марс.
Овнешкият е добър оратор, тук Меркурий се намира в знака на екзалтация на Слънцето и силата му е в главата. И при него има склонност да избързва, но не като при стрелешкия. Има я и прямотата, характерна за Меркурий в Стрелец, но Меркурий в Овен е по детски прям, не го бива да играе, не ги умее тарикатските номера - все пак това е кардинален знак, не мутабелен.