1ва част:Нацията загива - тревогата на истинските интелектуалци
Текста е известен като " Завещанието на Хайтов" , тъй като писателят - родолюбец е един от авторите му. Този текст е отворено писмо, под което са се подписали няколкостотин български интелектуалци, опитващи се да събудят чувството за национално достойнство у политиците, с надежда геноцида над етническите българи да бъде спрян и да се постави начало на национално - отговорна политика. Такова чувство обаче няма как да се събуди, защото голяма част от политическият елит е с небългарски етнически състав. Въпреки че интелектуалците, начело с вездесъщия Николай Хайтов, напълно ясно и точно казват истината и разкриват тежката действителност, водеща към гибел на българския народ и култура, политическите мерзавци заобикалят същината на проблема и отговора им на писмото е изпълнен с дебилност, идиотизъм и откровено лицемерие. Текста е връчен, прочее, на правителството на Симеон Сакскобургготски. В отговора се посочват единствено плановете за интеграция на циганите и колко средства ще се отпуснат за циганските фондации, но на същината на въпроса - КАК ЩЕ СЕ СПРЕ УНИЩОЖЕНИЕТО И ЗАЛИЧАВАНЕТО НА ЕТНИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРИ И ЧИСТО БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА, политическите мижитурки не дават абсолютно никакъв конкретен отговор.
В писмото на българските интелектуалци се описва тежката убийствена за българите действителност. От връчването на това отворено писмо минаха 7-8 години, в които положението в страната ни стана още по - ужасяващо, а обезбългаряването и престъпленията срещу етнически българи вече имат размери на геноцид. Ако не се сепнем здраво и не се вземем в ръце, за нас наближават последните дни. На мнозина идиоти всъщност това не им прави впечатление, те са завършени дегенерати.
"Ние, група български граждани и интелектуалци, изразяваме голямата си тревога от постоянно ескалиращата тенденция на тотално комплексно обезбългаряване на нашия народ.
Такава бърза и негативна промяна в етнографския и етнокултурния облик на европейския народ, дал името, историята и културата на България, няма аналог в съвременната континентална държавна практика. Мащабът, дълбочината и скоростта на този процес са безпрецедентни в най-новата история на България и напоследък придобиват извънреден характер. Бурната и неконтролируема ориенталска инвазия заличава с всеки изминал ден най-ценното, което притежава българският народ - европейската идентичност.
От особено важно значение е, че фактическата деевропеизация на нашия народ се извършва против европейските цивилизационни стандарти. Този извод, макар и в противоречие с официалните декларации, се потвърждава от реалните житейски факти и тенденции, при това - категорично.
Специално трябва да се подчертае, че гражданската позиция, изразена в това открито писмо, по никакъв начин не е насочена срещу законните граждански права и интереси на етническите малцинства в България.
В същото време е налице остра обществена необходимост да бъде казана цялата истина на българския народ. Истината за извършваната днес безпрецедентна етнодемографска и етнокултурна трансформация, във вреда единствено на българския етнос. И то независимо дали тези истини се харесват или не на някои среди.
Параметрите на тази подчертано неевропейска трансформация не са известни както на българския народ, така и на основните европейски институции. Впрочем, цялата проблематика, отнасяща се до високоскоростното обезбългаряване на българския народ, се оказа тема табу за публичното пространство. При това не просто табу, а табу N 1. Сега изграждащото се гражданско общество у нас трябва да си отговори на един основен въпрос: "Кой и защо налага това табу?"
Мащабно изследване на БАН от април м.г. показва драстични разлики с официалните данни на Националния статистически институт за броя на населението по етнически групи.
Достоверността на това изследване е гарантирана, защото данните за населението по етнически групи са събирани по техния фактически брой в отделните населени места, а не по принципа на самоопределението. След корекциите за периода 1992-1999 г. данните са коректно съпоставими и потресаващи.
Оказва се, че всички демографски параметри: раждаемост, смъртност, възрастова структура, са силно негативни само за българското население, което е под ударите на жесток демографски колапс, докато основните етнически малцинства у нас, особено циганите, бележат демографски взрив.
Раждаемостта на циганите в България е над 3 пъти по-висока от тази на българите, а числеността им е 3,5-4 пъти по-голяма от обявеното от НСИ, т.е. тяхната численост сега надхвърля 1 000 000 души. Поради липса на всякакви европейски цивилизационни ограничения у нас, при тях тепърва ще има още по-драстично развъртане на демографската спирала.
Подобни, макар и по-ниски, са демографските параметри на турското малцинство в България.
За изключително кратък исторически срок - няколко десетилетия, българите могат да станат малцинство в собствената си страна. А в дългосрочен план почти да изчезнат, като част от тях емигрират, а останалите бъдат асимилирани в ориенталските етноси. Това е непоносимата и жестока цена, която е принуден да плаща българският народ поради липсата на отговорно държавно стратегическо управление.
Типичен пример за бърза смяна на етническия облик на българските селища е този в с. Кесарево, област Велико Търново. Само за 20-30 г. това богато, многолюдно и типично българско село бе изцяло циганизирано. Подобна е съдбата на стотици селища в България, в стотици други това предстои да стане буквално в следващите няколко години.
Формирани са и се формират цели региони с преобладаващо циганско население.
Примерът с Косово е достатъчно близък и красноречив. В началото на 20 в. албанското население в тази сръбска област е било по-малобройно от сръбското. В края на същия този век албанският етнос е едноличен собственик на същата територия с над 95 % от жителите.
Предвид гореизложените данни няма никакво съмнение, че в България протича интензивен процес на "косовизация”, при това в национален мащаб.
На фона на ясно очертаната дебългаризация на страната, предложението на експерти от НСИ при следващото преброяване през 2001 г. да отпадне графата "етническа принадлежност", е скандално, безотговорно и... дълбоко симптоматично. Така у нас няма да се знае кой кой е. Ако това предложение се реализира, ще бъде даден още един много мощен тласък на пагубната тенденция за пълното обезличаване на българския народ.
В пълен синхрон с физическото обезбългаряване на България се развива втората основна компонента на практическата деевропеизация у нас - духовното обезличаване. На цял един народ - българският, бе отнета собствената му европейска интонационна среда - също факт от извънреден характер и без аналог в практиката на европейските народи.
В културното пространство на България за много кратко време бяха въведени множество небългарски и неевропейски елементи. Все по-агресивни стават опитите чалгата и кючекът да се представят за български фолклор. В това отношение съществен принос имат някои частни печатни и електронни медии.
Апологетите на ориенталския модел, съставляващи най-мощното лоби в България, успяха да промият съзнанието на големи групи етнически българи.
Повсеместно и уж спонтанно се строят и оборудват зали за игра на кючек под благозвучното име фолкдискотеки. Така най-брутално беше посегнато върху съзнанието на най-уязвимата група българи - младите хора. Върху европейското им светоусещане се нанасят огромни поражения, често непоправими. В не по-леко положение са и всички останали хора в България, които имат европейска ценностна ориентация. Почти всички обществени пространства у нас са чалгизирани, което никак не е случайно.
За огромно съжаление, чалгизацията, това небългарско и неевропейско явление, постепенно отделя България от Европа с една нова Берлинска стена, много по-страшна от тази, която беше съборена в Германия преди 10 години. Тази реално съществуваща стена предопределя прословутия "цивилизационен избор", който обаче не е европейският!
Това не е суверенният избор на мнозинството от българския народ. Това е изборът на апологетите на ориенталския модел в България.
Известният случай с погрома над българчета-първокласници от циганските им връстници в ямболско училище е един от многото, който показва пълната несъвместимост и неравнопоставеност на хора с различна ценностна ориентация у нас.
Европейската култура е толерантна и ненатрапчива, затова се нуждае от специални защитни механизми. При нашите условия потърпевшите са винаги хора с европейско светоусещане. Резултатът - противоестествена духовна асимилация и ориентализация на големи групи етнически българи, особено в провинцията.
За циганското население, срещу никакви насрещни задължения, постепенно и тихомълком беше въведена разширена система от всякакви социални привилегии: от непроверяването им за билети в градския транспорт, масовото самонастаняване в пустеещи частни жилища или безплатно настаняване в държавния оборотен фонд; никакви или символични такси за ток, отопление, вода; безплатни детски градини; огромен за мащабите на България брой социални домове; постоянен, неограничен, често незаконосъобразен достъп до всички социални фондове; "абонамент” за всички видове хуманитарни канали, голяма част от които са недостъпни за социално слабите българи; до "правото” на несанкционирани кражби и специално тълкуване и прилагане на законите.