Самото желание да убедиш някого в правотата си, когато знаеш че си прав има два мотива - не си много сигурен в себе си и посредством другите убеждаваш себе си. За какво да спориш, ако си сигурен ? Другото е с възгордяваща цел. Чуждото незнание не би трябвало да е трън в ничии очи, защото не е определящо за личното знание или незнание. Важното е да става дума за съвет по въпроса, а не за спор и той да е добронамерен. Спорът предполага налагане на мнение.
Не познавам човек, който обича да го поучават и да го изкарват лаик най-общо казано. Даже има и такива, които се измъкват по терлици, даже и да грешат.
А относно грамотността, виждала съм хора с претенции за такава и сочещи с пръст другите, а самите те допускат понякога грешки. И по принцип така се случва, че тези които най-много сочат с пръст се оказват в ситуация, когато им виси по някой "конец". За това за себе си съм стигнала до извода, че като не съм перфектна няма как да изисквам и другите да са такива.