Вижън, може ли да те попитам нещо - брака, кога е сключен - началото, средата на пролетта - нещо около 12 май 2004 да има предложение за брак ? :thinking: Възможно е да е в периода до есента, подписването е по-вероятно да е средата на есента. 2004 година е обаче. Благодаря ти за практическите примери.
не сме подписвали брак..той ми предложи четири пъти, но след като говорихме сериозно, решихме че е безмислено, хартията няма да промени нищо..разбира се, главна роля изиграха моите страхове, а на него не му беше толкова важна хартията също..отначало живеехме в тях, може би 8-9 месеца, но майка му е голям тапир и може би точно май месец 2004-та се преместихме в нас..помня, че тогава племенника вече се беше родил /м.окт. 2003 г./ а брат ми снахата още не бяха женени и точно май месец 2004-та г. снахата каза, че иска да кръщава племенника в църква и за целта трябва да сключат граждански брак с брат ми и сключиха, само с кумовете /кумата е сестра и, а кума е най- добрият приятел на брат ми/, освен тах бяхме само аз и моя човек..граждански брак, обяд в ресторант и кой откъде е..като тръгвахме от нас към ритуалната зала той надуши в хола /който иначе не използваме/ миризма на загрят бакелит и понеже нямаше време да гледаме какво е, изключихме само всички бушони и отидохме..след като се върнахме преместихме секцията и видяхме, че кабелите от контактите са били започнали да се стопяват и ако не беше го подушил, щеше всичко да изгори, докато се приберем и заедно мерихме и поправихме цялата ел. инсталация в хола, която беше нещо объркана, а пускаха духалка заради бебето..
да, сега се сетих..по това време той усилено говореше за брак и даже беше проучил как трябват медицински и т.н., но аз някак винаги обръщах нещата на шега..ако с някой съм била близо до брак, това е той, но самата дума брак ме задушава..само като я пиша сега и ме хваща клаустрофобията, камо ли като се заговори..

започват да ме стягат гърдите, души ме нещо в гърлото..не виждам смисъл в брака- в церемонията, в свидетелството..прекалено голямо значение им отдава човечеството..ако има брак в духовен смисъл, то е като живееш с някого, когото обичаш и той те обича теб..докато е така, значи сте в брак..гражданският брак е институция, която гарантира собственост върху имоти, пари и деца..аз нямам нищо от това, така че брака за мен е безмислен..той също нямаше нищо от това, така че лесно го убедих, че съм права.. :blink: макар че искаше да се оженим и винаги ми казваше ''жена ми'' като ме запознаваше с други хора- ''това е жена ми'' и името ми..иначе пък щеше да е ''съпругата ми еди коя си''..съпруга звучи толкова безлично..''жена ми'' е с чувство за собственост също, но аз нямах против.. :blink:
имам много аргументи против брака..
