Мирабелла, мерси, наистина е от година колебанието и наистина ми писна от мене си и искам са се прекрати. Бягство от дома замислям от известно време - сякаш тук се задушавам, нашите ме притискат, давама мъже ме атакуват, всеки дърпа към себе си, понякога изпушвам здраво. Бягам от нараняване, защото вече ми се случи и това много ме обезвери - този човек беше за мен като половинка не само в преносен смисъл, бях отдала живота си на него и на семейството, а той ми се подигра и ме заряза, обвинявайки ме, че съм живеела на негов гръб. Сега немога да му повярвам, че се осъзнал и ако той е Любовта наистина, аз определено бягам от него и определено е самотно така. Другия неуспява да покрие накаква част, макар че ми е близък в някои отношения сме много различни.
По въпроса за хорания въпрос - къде да го направя и за дата и час да приема, когато писах тук ли?
Така ли?