Здравейте на всички. :rolleyes:
Бях задала въпрос преди известно време и казах, че ще пиша, когато има някакво развитие...
Накратко да обесня поредната драма в животът ми. Най – накрая успях да отида и да го видя въпросният „мъж“. И аз не знам как, защото искам да ви кажа, че абсолютно всичко беше против това пътуване, дори когато отидох, отново всичко ми натякваше в лицето, че не ми е мястото там. Навсякъде няк‘ви съдбовни знаци, че едва ли не е било грешка да отида да го видя. Даже по едно време си мислех, че самолетът на отиване ще се разбие някъде...
Както и да е имах и други проблеми – роднина в болница с тежко заболяване. Общо взето ми беше доста трудно да направя, така че да се видим, но въпреки всичките пречки – успях.
И естествено мислех, че ще имаме шанс да говорим, да оправим нещата. Да бе... Отново с всеки мой опит за разговор получавах гръб и някъв ужасно дълъг монолог от моя страна. Иначе ме обича и иска да е с мен. Дойде времето, обаче когато трябваше да си тъгвам и се оказа, че нищо не сме решили. Това се случва преди месец.
От както се върнах, се случи нещо безкрайно необяснимо и болезнено за мен. Още с връщането ми, се почнаха проблемите със семейството ми, които нямат общо с него. Но в такива моменти имах нужда от мъж, имах нужда от него, а той ми обърна гръб. Виждаше, че страдам а продължаваше да се гаври с мен. Почна да се държи грубо, изчезваше за два – три дена, после нямаше никакви признаци, че съм му липсвала. Изобщо не се интересуваше как съм, въпреки че знаеше през какво преминавам. Последната седмица вече беше брутална. Каза ми, че не бил сигурен в чувствата си, че бил празен отвътре, незнаел дали иска да е с мен. А най – гадният момент беше когато му казах, че ако проблемите ми продължават има шанс да се върна при него. Отговора и начина по който ми каза – да ела, няма проблеми беше просто най – големият нож в гърба който съм получавала. С половин уста, все едно съм Пешо от Пловдив, все едно до преди два месеца не ме е молил да се върна при него. И лошото беше, че го питах всеки ден искаш ли да се разделим сутринта ми казваше, че не иска вечерта, че май е по-добре, след като не бил 100 % сигурен в чувствата си. И така в продължение на една отвратително гадна, дълга седмица, лъжи и разиграване на театри, заедно с другите неща, които ми се случиха... Накрая не издържах и му показах пътя, по грозен начин.
Но като всяка жена, ми е трудно да забравя. Постоянно мисля и чувствам всичко. Боли ме много. Има малка надежда, че нещата може би ще се оправят. Сигурно е глупаво, но наистина го обичах.
Въпросът ми е има ли/обича ли Х. ( по име ) друга? И ако се вижда на картата вечният въпрос – Какво точно изпитва към мен? Обича ли ме все още?
Благодаря ви предварително и съжалявам, ако съм досадна вече, надявам се че повече няма да ми се налага да питам подобни неща!
