Нерил, не се трае тоя твоя Лъв! Комплименти и благодарности за комплиментите не се просят.
Хепи, много си права за възлите. През последната година чета много за тях, усещам ги, имам тежки транзити към тях и се старая да развивам Рака. Много ми е трудна тази част, дори не съм осъзнавала прозрачните стени между мен и всички останали, как държа (по Сатурновски) хората на известно разстояние. Където има акцентиран Сатурн, винаги има някакъв страх от това, че ще останеш напълно сам и ще трябва така да оцеляваш в екстремални условия. И за да си сигурен, че можеш, трябва да се изолираш от поддръжката и грижите на другите. В този живот ми е хак, защото през всичкото време това се опитвам да направя, но не се получава - хак ми е точно за това - получавам всичко, но все чрез другите, заради северния възел в Рак. Уча се да им позволявам да се грижат за мен и да се доближават по-близо.
Направих тази увертюра, защото не исках да се обяснявам офтопик в хорарна тема, а стана така, че почти никой не ме разбра. Аз не подлагам хората на проверки, това си е скорпионско, а в мен няма почти нищо скорпионско. Любовта ми говореше големи приказки "сега така ще направя, пък после иначе..." и затова му казах така, защото много Нептун имам и аз, и той също има. Той си мислеше, че едва ли не щом е срещнал, и айде всичко се е наредило само. А аз тая чорба съм я сърбала вече. Пък той два пъти и пак! Аз с този Козирог на 5 дом знам, че връзките са работа. Да изградиш отношения на доверие, на уважение, на респект, това е много работа, всекидневни усилия. Да, те може да ти идват отвътре от само себе си, но пак, като ти вдигне нервите другият, да не реагираш импулсивно, да се замислиш има ли основание да реагираш свръхмерно, не може ли да отвърнеш кротко, това разбирам под работа. И после, тестовете... не става дума за тестове, а за това, какво искам да постигна. При мен любовната връзка е основа на живота, защото върху нея градя общ живот, общ дом, общи деца и общи планове. И северният възел в Рак това иска. Не при всички е така. И понеже това ми е най-важното, съм длъжна да съм сигурна, че и другият така възприема нещата. А не както при маса хора, роди им се дете, или поживеят малко, вземат ипотечен кредит, и единият си дигне чуковете. Никой не е застрахован, сигурно аз прекалявам в опитите си да съм сигурна, затова сега се старая да се отпускам, да се оставям повече на каквото Господ е решил, защото нищо сигурно няма на тоя свят. Но например в първия ми брак (и единствен, но забележете как го възприемам), не съм мислила изобщо, хванахме се с мойто момченце и от началото почнахме да живеем заедно и ето, минаха се много години, и той не се оказа на едно мнение с мен за най-важните неща, не можахме да се разберем за деца 10 години и си останахме без деца и това ни разруши брака. Даже не точно това, а някакви глупави страхове. Затова сега преодолявам Козирога като преодолявам страховете, ама не само мойте, а и чуждите. Тука ставаше въпрос за неговите. Но все пак трябва да съм сигурна в две неща: 1. че аз искам този човек, което го проверявам бавно, на мен ми трябва време, аз се влюбвам не по-често от веднъж на 10 години и съм извънредно праволинейна, затова трябва да съм сигурна, че това е моят човек и 2. че този човек иска да е с мен точно толкова, колкото и аз, а не утре да каже, абеее... аз се обърках. Защото не сме на 20 години и ми се иска една такава връзка за поне 20-ина години да имам, поне колкото да изгледаме деца до пълнолетие. Макар, че каквото е писано, човек не може да иска застраховка от живота. Така ги чувствам нещата, така ги правя. Опитвам се да се усещам в крайностите като отивам и да се връщам назад. Той също ми помага, защото е различен и моите крайности не са и негови, така че ме коригира. Човек като встъпва във втори или трети брак, не е като с първия, няма какво да си говорим просто. То и животът половината е минал.
Няма правилни посоки, пак ви оспамих темата!
