Да се върнем към простичкия пример със студа/май ми е студено
/...та, усещаме студа...първо е емоцията ...идва мисълта...,анализираме , че ни е студено...,но от това става ли ни топло? :rolleyes:
аз пък ще те цакна и ще ти дам друг пример.
(защото твоя не обяснява тази емоционалност,за която си извела темата,а е екзистенциален поглед ,нямащ отношение към емоционалността,която бива споделена и окачествена като такава на база ''другите''.В твоя пример липсва ''изявата'' на емоционалността)
та.
Представи си,че си изкъртила стената от любов с някой Близнак .
Той си отива,ти вадиш цигара и започваш да мислиш какво беше това.
Импулса/есенцията/чувството в емоцията не ти говори нищо в този момент,то поддържа ентусиазма от случилото се.Този ентусиазъм,който те кара да трепериш и да се чудиш дали пък не си влюбена в мистър ''добре го правиш''
Ако се включи мисълта как си требе,ще знаеш,че това е само секс и си взела-дала чувство.И тук идва обективността,с която разрушаваш ''импулса'' и с това слагаш крак над емоцията,като с това можеш да се контролираш и знаеш реално какво е влиянието на човека върху теб,не се оставяш да бъдеш въвлечена в погрешни мисли (!),..до които би те довело чувството,ако не е ''изпрано'' през мисълта.По този начин,ти поддържаш контрола,а това може да е както добре,така и зле за теб.Аз го приемам за зле