Може и да ни стане, ако си помислим, че можеше и да е по-студено

И пак е въпрос на усещане....

Луната символизира емоционалното ни тяло, емоционално обусловения ум според индийците и респ. нашите субективни възприятия. Венера управлява чувствената сфера, а Марс властва върху инстинктите, вкл. и инстинктивния ум. По Меркурий е рационалният ум, т.е. интелектът. Всички те са свързани в едно цяло, в един момент надделява рационалното, в друг - инстинктивното начало. Зад всяко действие може да стои емоционален мотив, определени потребности, но невинаги е нужно емоцията да доминира. Неумението човек да контролира адекватно емоциите си е проява на инфантилност, така той се превръща в перце, което се понася във водовъртежа на обзелите го настроения и инстинктивни чувства, тук трудно може да се говори за осъзнатост и отговорност. Днес го сърби гърбът, утре го боли г*зът - всеки ден различни фази и настроения, които да мотивират действията му.

Луната символизира емоционалното ни тяло, емоционално обусловения ум според индийците и респ. нашите субективни възприятия. Венера управлява чувствената сфера, а Марс властва върху инстинктите, вкл. и инстинктивния ум. По Меркурий е рационалният ум, т.е. интелектът. Всички те са свързани в едно цяло, в един момент надделява рационалното, в друг - инстинктивното начало. Зад всяко действие може да стои емоционален мотив, определени потребности, но невинаги е нужно емоцията да доминира. Неумението човек да контролира адекватно емоциите си е проява на инфантилност, така той се превръща в перце, което се понася във водовъртежа на обзелите го настроения и инстинктивни чувства, тук трудно може да се говори за осъзнатост и отговорност. Днес го сърби гърбът, утре го боли г*зът - всеки ден различни фази и настроения, които да мотивират действията му.

Единствено хората могат да управляват емоциите... , това ни разграничава от животните...
Но не в това е въпроса....По-скоро ми се иска да говорим за емоциите като движеща сила на мисълта....като качество което помага или вреди.....

Цитат на: Марая в Март 06, 2011, 10:07:07 pm

...,не винаги можеш , чрез анализа да придобиеш контрол....

добиваш. И то точно с това,че го обективизираш и разрушаваш импулса.Точно тук идва мнението на Алрик,че ''контрола над емоциите се изразява в способноста да не допускаш да ти влияят на мислите''

Жълтолилава според мен нещата не стоят по тоя начин ( нещо много несъгласен взех да ставам     ).
Това, че имаш конрол над емоциите не означава, че не можеш да ги изживяваш пълноценно.А и под контрол аз нямам
предвид да ги унищожиш напълно,но да не им позволяваш да ти изкривяват мислите, като в случая визирам предимно
негативните емоции - позитивните рядко има защо да бъдат ограничавани.

Да се върнем към простичкия пример със студа/май ми е студено /...та, усещаме студа...първо е емоцията ...идва мисълта...,анализираме , че ни е студено...,но от това става ли ни топло? :rolleyes:

аз пък ще те цакна и ще ти дам друг пример.
(защото твоя не обяснява тази емоционалност,за която си извела темата,а е екзистенциален поглед ,нямащ отношение към емоционалността,която бива споделена и окачествена като такава на база ''другите''.В твоя пример липсва ''изявата'' на емоционалността)

та.
Представи си,че си изкъртила стената от любов с някой Близнак .
Той си отива,ти вадиш цигара и започваш да мислиш какво беше това.
Импулса/есенцията/чувството в емоцията не ти говори нищо в този момент,то поддържа ентусиазма от случилото се.Този ентусиазъм,който те кара да трепериш и да се чудиш дали пък не си влюбена в мистър ''добре го правиш''
Ако се включи мисълта как си требе,ще знаеш,че това е само секс и си взела-дала чувство.И тук идва обективността,с която разрушаваш ''импулса'' и с това слагаш крак над емоцията,като с това можеш да се контролираш и знаеш реално какво е влиянието на човека върху теб,не се оставяш да бъдеш въвлечена в погрешни мисли (!),..до които би те довело чувството,ако не е ''изпрано'' през мисълта.По този начин,ти поддържаш контрола,а това може да е както добре,така и зле за теб.Аз го приемам за зле   

А и под контрол аз нямам
предвид да ги унищожиш напълно,но да не им позволяваш да ти изкривяват мислите, като в случая визирам предимно
негативните емоции - позитивните рядко има защо да бъдат ограничавани.

ма то и аз това казвам  с какво не си съгласен 

С това, че разбирането ( обективизирането ) на импулса го разрушава.

Това, че имаш конрол над емоциите не означава, че не можеш да ги изживяваш пълноценно.А и под контрол аз нямам
предвид да ги унищожиш напълно,но да не им позволяваш да ти изкривяват мислите, като в случая визирам предимно
негативните емоции - позитивните рядко има защо да бъдат ограничавани.

Това трябва да се подчертае дебело, защото често контролът погрешно се схваща като потискане. Под контрол разбирам да не позволиш на емоциите да ти замъглят ума, да те заслепят, а не да ги елиминираш и да ги пратиш в девета глуха. Тук всички знаем, че колкото и да се потиска дадено нещо, в един момент все отнякъде ще почне да извира. В случая говоря за осъзната емоция, за емоционална интелигентност, която липсва при някои по-първосигнални индивиди, чиито реакции са досущ като при кучето на Павлов, а и има съществена разлика между спонтанност и лабилност, истеричност.

 

С това, че разбирането ( обективизирането ) на импулса го разрушава.

изглежда не разбираш какво визирам с ''разрушава''.
Не става въпрос за това,че губиш чувството напълно,а че осмисляш онзи елемент в него,който ти дава ''пеперудките в стомаха'' .И така вече не си толкова ''подвластен'' на емоцията.Виждаш я по начина,по който е в действителност.Без илюзиите,без ексцесиите.

А и под контрол аз нямам
предвид да ги унищожиш напълно,но да не им позволяваш да ти изкривяват мислите, като в случая визирам предимно
негативните емоции - позитивните рядко има защо да бъдат ограничавани.

Защо смяташ,че позитивните емоции не могат да изкривяват мислите и по тази причина няма защо да бъдат ограничавани?

Цитат на: Alric в Март 06, 2011, 11:03:04 pm

С това, че разбирането ( обективизирането ) на импулса го разрушава.

изглежда не разбираш какво визирам с ''разрушава''.
Не става въпрос за това,че губиш чувството напълно,а че осмисляш онзи елемент в него,който ти дава ''пеперудките в стомаха'' .И така вече не си толкова ''подвластен'' на емоцията.Виждаш я по начина,по който е в действителност.Без илюзиите,без ексцесиите.

Е,то тогава къде е емоцията...тя просто се губи според мен.   не можех да не се включа

Това е осъзнатата емоция  :blink: ..

С това, че разбирането ( обективизирането ) на импулса го разрушава.

Именно това е в основата на емоционалната интелигентност - приемането и осъзнаването на емоциите, а не тяхното изтласкване, неприемане или право на свободно и неограничено съществуване...и двете са равносилни на самоубийство или най-малкото на плачевен социален живот.

Това е осъзнатата емоция  :blink: ..

ето това исках да кажа,Ласт Кис  :blink:
да бях се сетила по-рано ли..

Цитат на: Alric в Март 06, 2011, 10:43:50 pm

А и под контрол аз нямам
предвид да ги унищожиш напълно,но да не им позволяваш да ти изкривяват мислите, като в случая визирам предимно
негативните емоции - позитивните рядко има защо да бъдат ограничавани.

Защо смяташ,че позитивните емоции не могат да изкривяват мислите и по тази причина няма защо да бъдат ограничавани?

Не съм казвал, че позитивните емоции не могат да изкривяват мислите.Контролирам ги по-рядко, защото според мен потенциалът им за деструктивност ( при успешно изкривявяне на мислите ) бледнее в сравнение с унищожителността
на негативните емоции.

Аз не смятам, че положителните емоции са само съзидателни, а негативните - само деструктивни. Една емоция става съзидателна, когато е правилно насочена. Негативната емоция също може да бъде сигнал, че нещо се пропуква и да изиграе съзидателна роля, като преманхнем източника и.

Цитат на: Alric в Март 06, 2011, 10:43:50 pm

А и под контрол аз нямам
предвид да ги унищожиш напълно,но да не им позволяваш да ти изкривяват мислите, като в случая визирам предимно
негативните емоции - позитивните рядко има защо да бъдат ограничавани.

ма то и аз това казвам  с какво не си съгласен 

А, ей тук се включва Луната ми-мога да контролирам и положителните емоции...Негативните,т.е.гнева ми беше много трудно с контрола и сега се появява-рядко

Аз не смятам, че положителните емоции са само съзидателни, а негативните - само деструктивни. Една емоция става съзидателна, когато е правилно насочена. Негативната емоция също може да бъде сигнал, че нещо се пропуква и да изиграе съзидателна роля, като преманхнем източника и.

Съгласен съм, но за да бъде една емоция "правилно насочена" се изисква буден и прозорлив ум.
Според мен, ако човек притежава определено ниво на съзнание, няма да има проблем с емоциите и те
няма да водят до негативни резултати в живота.

Аз съм изтъкана от емоции и чувства. Луната ми е в Скорпион в съвпад с асцендента.
С годините се научих да контролирам до някаква степен емоциите си, но така или иначе никога не мога да ги скрия. Давам външен израз на цялата палитра от емоции която е в душата ми. Не е трудно хората около мен да разберат кога съм тъжна, весела, наранена, обичаща ... Достатъчно е само да се погледне в очите ми, за да се види душата ми.

Мъжът ми е от хората, които, ако реши, няма да разбереш какво чувства и мисли- Луна в Рак.