Ще напиша нещо,което идва от преди Аристотел.Питагорейците още преди Аристотел са добавили петия елемент според Платоновите геометрични тела,които са само пет - тетраедър(пирамида)-земя,хексаедър(куб)-огън,октаедър(осмостен)-въздух,икосаедър(двадесетостен)- вода и додекаедър(дванадесетостен) -етер.
Питагорейците предхождат Платон и Аристотел с няколко века. Аристотел не е го е измислил, само най-разбрано го е обяснил или поне неговите обяснения са запазени в съчинения
.
Родоначалникът на четирите елемента е още в досократиците, но не при Питагор, а при по-късните последователи на Ефеската школа - Емпедокъл изнамира четирите елемента - според него веществата са образувани от смесването на земя, въздух, вода и огън. Елементите на Емпедокъл са материални и са надарени със свойството да изпитват любов и вражда помежду си. Това са двете противоположни свойства, които са присъщи на всички тела и които привеждат материята в постоянно движение – привличане и отблъскване.
Учението на Платон за физиката, ако мога да разчитам на беглите си спомени от университета, е най-завършено в диалога "Тимей". Заимствайки от предшествениците си представата за четирите първоелемента той ги считал за способни да се превръщат един в друг. Частиците на различните видове материя според него представляват правилни геометрични тела. Свойствата на материята – твърдост, въздухообразност, огнеобразност и т.н. се обясняват чрез геометрията на многоъгълниците. Както било доказано още от доплатоновите геометри - вероятно още от Питагор, който пък най-вероятно ги е внесъл от вавилонците, съществуват само пет правилни многоъгълника – тетраедър, куб, октаедър, икосаедър (20-тостен), додекаедър (12-стен), след Платон наричани платонови, щото той им придал подобаващото мистично значение. Доколкото от съществуващите видове материя най-устойчив и най-малко подвижен е земята, на нея най й съответства четириъгълната повърхност на куба (четири квадрата), тъй като обезпечава най-голяма устойчивост. На огъня съответства тетраедърът (четири триъгълника), на водата – октаедерът (осем триъгълника), на въздуха – икосаедър (20 триъгълника). Тъй като не бил известен елемент, съответстващ на додекаедъра, Платон предположил, че съществува и Пети елемент - фигурата е съставена всъщност от 12 петоъгълника - който
Бог е използвал, за да създаде небесните тела.
При ученика му, в Аристотелевата Физика това учение е развито логически, но Бог не е един, монотеизмът не е наложен, и учението му продължава да не е религиозно.
В досократическата епоха, ако правилно си спомням, тъкмо миналата седмици ги рових по същия повод, имаме няколко успоредни течения - милетската школа с родоначалник Талес, който смята, че първичната материя е водата, Ефеската школа, с родоначалник Хераклит, която е подобна на милетците, но не са съгласни с тях кой е първичният елемент - според Хераклит е огънят, тъкмо на тази школа е последовател Емпедокъл. Третият ред са Питогерейците, които обаче са съвсем друга бира, защото изначално създават
религиозно-философско учение. Питагор е под силното влияние на финикийските и египетските жречески култове и въобще на източните учения, чрез които вкарва в обръщение в европейската култура постиженията на вавилонската цивилизация в математиката, астрономията, анатомията, географията, и т.н. Питагоровото описание на света е вече твърде съзерцателно, иносказателно и отстранено от емпиричното познание - мистиката на числата, чрез които обясняват всичко, е в основата на света, числата са единственият и достатъчен символен език, чрез числата може да се "пресметне" душата, да се намери мястото й в тялото, и т.н. Тук са идеите за прераждането на душата, за целенасочено посредством числата управление на пътя на душата към крайната, върховна инкарнация, нравствената чистота и аскетизмът, и т.н. Но не знам да са се занимавали въобще с елементите и праматерията, които са в основата на астрологията. За Питагор основата на света, първоначалото на всички начала е числото. Което е в основата на номерологията, вероятно
.
Но астрологията се основава на натурфилософите, които пък се основават на реално наблюдаеми процеси и постижими логически аналогии. Аз лично продължават с търсенето на корените й и ми е въодушевено, защото се разравям в позабравени прашасали лекции и книжки от университета. Когато стигна до някакво ново "просветление", ще се допиша. Но на прима виста. Това, от което са създадени звездите - петият елемент, малко може да ни свърши работа в астрологията, именно защото то по презумпция не се променя. Там няма динамика. А целта на астрологията е да опише именно движението, динамиката на хороскопа, какво може да случи с този човек, когато небесната картина се промени, планетите променят знака си, и значи - качествата си, как ще повлияят на качествата, с които този човек е свикнал и т.н. Тук само още едно допълнение - Петият елемент е градивен за звездите - за онази част от небето, която според древните е непроменима - за неподвижните звезди и далечните галактики. Седемте планети в астрологията - тези, които следим, са също променящи се, те се движат, значи при тях балансът не е вечен и постоянен, губят или добавят към първичните си качества и затова Венера не е само добра, а Сатурн не е само изсушаващ и и изстудяващ. Ей такива. И това вече официално е последният ми такъв общофилософски текст тук.
