виж сега, ти имаш поглед върху нещата, който аз се опитвам да разбера от гледане на картина на стената.
Разбирам те, винаги обмислям доста задълбочено това, което казваш, специално ти. Ама, виж ся, кой какво правил преди... нали постоянно говорим за милосърдие, състрадание... не приемам деца да страдат. Дори и да изкупват карма от предишни грешки, това е добре да става, когато индивидът е пораснал и съзрял достатъчно, за да осъзнае. А тези невинни душици...
Извинявам се, ако ви звуча монотонно, но откакто станах майка, осъзнах много неща и някои теми ме побъркват(в буквален смисъл). Ама се опитвам да мисля положително, де :blink:
изкупуването на кармата става с решението единствено и само на душата, на която и предстои да се въплъти в тяло - тя решава кога, къде и как и никой друг не може да се намеси в това!
когато се родят децата ни ние не знаем какви души и с какви кармични уроци сме довели на този свят. за нас те са мънички и беззащитни и се нуждаят от нас да ги храним, обличаме, къпем, обичаме и защитаваме. до около 10тата им година ние сме майки орлици, защото душата още не е ориентирана в обстановката на измерението, в което е попаднала. обаче оттам нататък ние можем само да им позволяваме да бъдат себе си без да ги спираме да се изявяват, защото
реално те не са наши деца - ние сме създали само телата им

те са свободни духове като нас и са дошли да учат собствените си уроци, за които ние като майки идея си нямаме.
любовта е една и към децата ни, и към мъжете ни, и към приятелите ни - говоря за Истинската Божествена и Безусловна любов - ние можем само да им я даваме и да ги подкрепяме, защото ние сме кармично свързани с децата си - техните действия рефлектират върху нас самите и учат и нас.
верно е, че думата смърт звучи грозно, но
реално смърт няма - след като си приключи една душа уроците и пътят на този свят, то тя напуска тялото и продължава или в друго тяло в същото измерение, или пък в друго измерение. тялото е само дреха и нищо повече. родителите са просто шивачите на дрехата

ако мога така образно да се изразя...
смисълът на съществуването ни тук в 3Д измерението е да се научим да обичаме всички с безусловна любов, да позволяваме всеки да бъде себе си и да уважаваме личният му избор, да творим живота си сами и да обичаме родната си планета... много още мога да изпиша по темата, но се надявам да схванеш основното :blink:
и още нещо се сетих:
в момента на планета има страшно много животински инкарнации, които част от Планетарният Дух. те са въплътени в деца си мисля, че и такива деца загиват, защото това поради което са изпратени от Планетарният Дух е научено и отново се прибират там където им е мястото...