Gay
Понеже леко ми омръзна да засягам темите относно мъжете и жените и техните сложни взаимоотношения, ми се щеше да напиша и нещо за обратните и различните от нас- тези които си го слагат с такива като тях или с такива които приличат поне по един белег на тях. Аз лично педалите никога не съм ги разбирала- ебат се в гъза, подават си го в устата, после обратно и така до безкрай. Общо взето да си педал е някаква социална болест- или си си педал по душа или ставаш педал щото Мимето от 3 етаж не ти е пуснала, когато е настъпила твойта полова зрялост, или просто щотото вече ти е прекалено широко между женските бедра и търсиш някакво разнообразие. Лошото е че, педалите винаги имат една и съща участ- понеже педерастията върви ръка за ръка с наркотиците и СПИН-а, техния живот винаги следва една и съща права. Но най-лошото в случая е не че педалите стават все повече или че умират, най-лошото е че те са нашите деца, братя, сестри, дори майки и бащи и са объркани. Объркани и затворени в телата си на мразени и търсещи вечно себе си индивиди. А колко по-просто щеше човека да е един саморазвиващ и самооплождащ се индивид, които не може да се влюбва и най-важното- да робува на собствените си предразсъдъци и полови нужди. В тоя ред на мисли и лесбийките не са по-назад с материала. Винаги съм си мислела, че това жената да е бисексуална е много яко нещо, че е задължително за всяка уважаваща себе си мръсница да може да лиже и да бърка в друга себеуважаваща себе си мръсница, но е факт че нито една от тези двете не е мръсница, а е просто заблудена овца, която иска някои да я издои и остриже, но понеже не е намерила подходящия овчар, тя търчи при козите. Инстинктивно жените симулират сексуалността си, жените използват своя секс, за да могат да се наложат, да бъдат по-силни. Именно това им пречи най-вече в общуването с мъжете и това ги кара да стават сексуално агресивни, да истерясват и лесбийстват насила. Да си педал и лесбийка не е чак толкова лошо, в крайна сметка е важна вътрешната красота ( ха-ха), важен е човешкия индивид, обаче питам се аз, какво става, когато нещата опрат до размножаване? Седите с твойта любима приятелка лесбийка, бъркате си по дупките и се опитвате да изкопчите от тях и последната яйцеклетка която ви е останала, човъркате и я въртите, разглеждайки я с интерес, с опулените си очи и чакайки от нея да се роди нов живот. В същото това време, в някоя друга гей-квартира племенника на министъра и сина на хлебаря се боцкат за пореден път, осеменявайки се на воля. И тук спираме картината и мислим- ако сложим хвърлената на вятъра сперма на племенника на министъра във вагината на русата лесбийка с големите цици, дали няма да се получи едно чудесно творение на хетеросексуалността? А ако хората можеха да летят? Тука вече знам отговора- да си обратен не е никакъв социален проблем. Да си обратен е въпрос на трезвеност, разбиране на това което ти е дадено, това, което трябва да дадеш и на това, което искаш да оставиш след себе си. Още нещо- ние хората не искаме да говорим за обратните, за бедните, за болните, за другите, защото нас ни е страх че някой ден и ние можем да се разболеем от някоя социална болест и тогава другите да не искат да говорят за нас. А когато не искат да говорят за нас, значи ще ни забравят. А тогава неминуемо ще се опитаме да бъдем различни и да ни запомнят. И някои от нас ще станат педали, други лесбийки, трети ще раждат деца. И всички ще сме достатъчно объркани за да размишляваме над живота. М.