Не съм сигурна в това Вещичке.
Опипвам в последните години почвата на твърдението, че всичко е моя илюзия.
В крайна сметка нали човек е това, което мисли, че е, а Ошо казва, че ние можем да изберем да не осъзнаваме, че сме богове, но не можем да изберем да не бъдем богове.
И след като частта е част от цялото, но също така цялото е част от частта...И след като Ошо го казва, сега и кабалистът Лайтман много набляга на лекциите за проекцията на външния свят в задната част на главата ни, не помня кво имаше там. И че външният свят не е повече от една картинка, прожектирана в оная част от мозъка ни. И че външният свят е точно толкова част от нас, колкото и вътрешния.
И аз дойдох до прозрението, че всеки един от нас или поне доста от нас носят външния свят вътре в себе си и като се събудят, просто ще има примерно 1 милион събудени и 1 милион свята, аз и ти сме събудени и в моя свят присъстваш ти и той е съвсем отделен от твоя свят, в който присъствам аз и двата свята са едновременно вярни.
Отговорността за моя свят нося аз и аз го създавам.
Отговорността за твоя свят носиш ти и ти го създаваш.
На изток казват, че когато един човек стане буда, той изведнъж разбира, че целият свят е просветлен и всички са буди.
Лайтман говори подобно - че когато един човек се изправи, той разбира, че целият свят е бил изправен, само той не е бил.
И значи аз и ти - аз изправена, ти не. Ти в моя свят си изправена също, но аз и ти в твоя свят не сме изправени.
И двата свята съществуват паралелно, защото няма ИЛИ-ИЛИ, има И-И....