Годините никога не са имали значение за мен , нито физически нито ментално....Често децата ми са казвали:"Мамо , кога ще пораснеш?!"

.....Но в крайна сметка техния отпечатък си оказва влиянието....
В живота ми е имало всичко , както и много опит трупан при различни обстоятелства...Ставала съм , падала съм , продължавала съм , успявала и неуспявала , но винаги в екшъна....в действието .....,никога , ама никога отстрани и като наблюдател....
В далечната 1986г. , когато дупето ми беше като детско барабанче

и когато оптимизма граничеше с лудост нямаше земна сила , която да вразуми желанията и страстите....Света беше сякаш поднесен на тепсия , имах желание да покорявам и всяка стъпка беше победа...

Побеждавах и това беше най-важното , единствената цел....
Мъжете?! За тях или добро или нищо....

Е , не е съвсем правилно твърдението , но те сякаш идваха с определени задачи и цели....Винаги съм знаела , че всъщност съм сложна и трудна за обичане....

...Дори невъзможна...Но дали всъщност те са обичали мен или онова , което имам в себе си , а при тях липсва....
Деспотичния баща , желанието за свобода или нещо друго бяха предпоставка да стана малката снаха на един от тогавашните ръководители на държавата....?! Кое всъщност провокира това тогава и до днес не мога да осъзная...
Защото нямам спомени за онази стъпка , спонтанна и непринудена , но една сутрин осъмнах в студа , заедно с кумовете си в ритуалната зала на Витошка....

Студ и сняг....в деня в който подписах гражданския договор с маминото синче дори не осъзнавах какво върша....

Месеци по-късно сватбата беше задължителна и наложителна....И както си му е реда се изсипаха около 300 човека...лица , които не помня , силуети и суета....Ръководители , хора , горчиво....

....А аз вече с оформено коремче....
И така , докато не родих и 15 дни по-късно не напуснах вилаетите на "специалните"....Тръгнах си , защото вече знаех какво правя и знаех , че трябва да го направя....
И така в годините се разминахме...Ние дори не се виждахме , не се чувахме , не комуникирахме....Имах усещането , че той е оставил пълномощно на баща си

...,защото неговия баща и до ден днешен наричам татко...Собствения ми баща не ми е бил толкова близък...
Ще продължа по-късно.....
