мен и скуката от блаженство ме провокира и мърдам повече от стъпчица :29:

Болката е необходимост, ни е коректив, ни е наказание -а осъзната необходимост, така да се каже.
Ако всичко ни е наред, не се развиваме.
Сложете си ръка на сърцето и се вгледайте в моментите на пълно щастие - ако пък сте мръднали и миша стъпчица напред...  :29:

Аз нямам нужда да ме боли, скъпа. Мен точно щастието ме развива, защото се стремя към него. Който се стреми към болка е мазохист, аз бягам от нея...тя ми е коректива кога не се чувствам добре и какво трябва да променя. Няма да седя някъде, където ме боли перманентно от свръхамбиция да се развивам, повярвай ми.

Лека нощ, зайчета-байчета! аз си лягам, щото вече едвам си движа пръстите по клавишите!

 :bedtime2:

Болката е коректив, че нещо сме сбъркали или сме направили неправилен избор...(изключвам тази, поради смърт на близък човек, което е част от живота и е неизбежно да ни се случи рано или късно).

Дамм, точно така. И в такъв смисъл е и необходимост, защото иначе няма да можем да продължим напред с успех, а ще правим същите грешки. Между другото, има хора, включително и в този форум - забелязвам, които не се учат от грешките си, и изобщо от нищо... Те просто заявяват упорито, че са си такива, каквито са... Но тогава няма какво да хленчат за поредния неуспех в нещо си, в което са грешили досега десетки пъти...

Мен ме заболя най - много от Сатурн върху Слънце (както съм казвала и преди). Лошо е, когато се случи в крехка младост. Тогава няма как да си се "структурирал" все още. Често на младите им е пълен хаос в главата, чудят се накъде да поемат, какъв начин на мислене/поведение да изберат и какво ли не... И в този момент "наказанието" е много тежко... Но и много поучително. Няма как насред криза някой да ти каже: "Ама това е полезно" и ти да му повярваш. Но наистина е полезно в крайна сметка. Ако си си научил уроците. То иначе няма и как да си ги научиш толкова качествено. С ръжена много боли (и аз не съм мазохист), но помниш за цял живот.

Впрочем, аз доста ритам срещу Сатурн и всичко, което той означава, но той е най-издигнатата планета в моя хороскоп и няма как да не ми влияе тъканно просто, колкото и да го отричам. Имам едни въздушни тригони, които ме правят доста ефирна по принцип като начин на мислене, желания, афинитет, но реално Сатурн ми дърпа конците на мен и колкото и да не ми харесва, ако не се подчинявам на правилата му, си изяждам... урока. :blink:

Болката е всичко друго , но не и коректив...
Наскоро разглеждах карта на момче , което претърпява катастрофа , прибирайки се от у-ще...Доказано е , че детето не е било виновно...
С какво тази болка , която той изживява толкова години е негов коректив?

Ще попитам дали мога да кача картата и , ако получа съгласие ще я поставя за разглеждане...

За мен болката не е коректив , а необходимост , как иначе ще разграничим състоянието?!
Без болка израстване няма...

Марче, сама си противоречиш. Защото с какво е израснало това дете след тази катастрофа? Наказан си без да знаеш защо... Това са някакви кармични наказания може би... Нямам идея, но не виждам никакъв смисъл в подобни неща. И темата е отворена може би не по този повод, а за болката която ни учи.

А, прия, ти пък накъде изби. Аз наистина съм вярващ човек, но пък не съм мазохист.
Говоря за болката като симптом, че нещо не е наред. Има си универсални закони и този е сред тях - когато нещо боли (дори на физическо ниво), ти проверяваш на какво се дължи, за да се излекуваш, нали? Болката те кара спешно да поправяш, лекуваш, пререждаш нещата (ако и доколкото са под твой контрол). Такава болка аз разбирам и смятам за полезна. Другото е просто наказание, което не знаеш откъде и защо ти е дошло. То не е конструктивно.

Сложете си ръка на сърцето и се вгледайте в моментите на пълно щастие - ако пък сте мръднали и миша стъпчица напред...  :29:

мръднала съм, как да не, после "ме лекува един доктор с въпроси " за да възтанови психическото ми равновесие и осъзнах,че няма пълно щастие , а изкрейзване

и в щастието има болка, че не е вечно....

Прия, първо да отбележа(понеже се разговаряме лично), че ме учудваш с тези си разсъждения, понеже аз те смятам за една от малкото изключителни същества в този форум и общо взето съм чела и със зяпнала уста какво си писала по други теми. Моите комплименти към теб, по принцип.

Тук само ще отбележа, че явно ти, както и аз, както и всички останали го избиваме накъм каквото нас ни вълнува персонално. Ти го изби в няква посока, дето...

Аз за себе си ако говоря - била съм и нещастна явно по "кармични" причини, за неща, за които не съм никак виновна. Ама никак. Надмогнала съм болката (май), и да - учила съм се и от този опит, и там където мои приятели попаднаха на "мините" в минното поле, аз стъпвах умело и направих по-късния си избор много умно. С такава незаслужена болка не ти остава друго, освен да се примириш. Да, жално ти е за себе си, задаваш си въпроси - защо заслужих и пр., минаваш през всичките степени на болка и преосмисляне. И накрая нищо друго не остава, освен да я приемеш. Другото е да се озлобиш, а по тоя път е спирала само надолу.

Имала съм и болки в резултат на мои грешки и основно от тях казвам, че се учим. Защото стъпваш накриво, следващия път си знаеш. Какво следва. искаш ли така, и ако не искаш - елементарно е.

Няма непоправими неща, общо взето, освен смъртта, и верно някои здравословни проблеми (да чукаме на дърво).

Ти сега даваш пример със спортни травми (здравето). Тука няма виновни, всеки професионален спорт е съпроводен с травми. Никой, вкл и ти - себе си, не може да те обвини, че си се занимавала професионално. Но оттам - нататък зависи как разсъждаваш генерално. Можеш да махнеш с ръка с усмивка, да се запишеш на някаква лека гимнастика с медитация - нещо приятно и не тежко и пак да ти е добре. Можеш да си седиш вкъщи и да се самосъжаляваш колко си зле. (Сега, аз не знам колко си зле, де, ако си на легло и трудно помръдваш, значи аз направо ти сквернословя тука, но ми се струва, че случая не е такъв. Но и в това положение да си, пак можеш да извадиш една усмивка и да гледаш на живота от не най-лошата му страна).

За младостта - също. Ти си толкова млад (а и толкова здрав - общо взето), колкото си мислиш че си. Зависи колко кураж и усмивки си си сложил в раницата по пътя.

Всеки си избира как да гледа на живота, и на болката, която неминуемо е част от него.

Ако се върна на себе си, ще спомена, че мъжът ми често ме бъзика че си "самоиндуцирам щастие". Аз се смея и разсмивам другите най - често и най-силно (а и най-искерно), в най-тежките ми периоди... Аз не мога да съм критерий на никого за нищо, но давам един пример за възможно човешко поведение. Всеки си знае за себе си и избира за себе си път и начин.

А! И споменаваш наркотиците. Да посегнеш към тях, означава един изначален и вечен инфантилизъм като начин за справяне с болката.

Ако пък изпитваш чак такава непоносима физическа болка, и почнеш с морфин (а че даже и без него), ти си пътник. Щото по-добре да си отидеш, отколкото да се гърчиш без край

Макар че има хора, за които само съм чела (например Майкъл Джексън), които ги болял врата, гръбнака, главата, илиг.за, и така станали наркомани - заради болката нали. Супер инфантилно.

Тогава всичко, което казваш е разбираемо... Но ще трябва да намериш твоя си начин да се справиш с тези трудности и тази болка... Ти ще си разбереш сама за себе си как... Силно те прегръщам и ти желая да се справиш с достойнство и с обич в сърцето, докато се бориш...

  Да обобщя всичко казано до тук със една много стара мъдрост: "Страданието прави човека или светец или зъл"...В дъното на религиите е залегнало Страданието и Състраданието, само чрез тях човек расте и става Човек.
  Беше ми болно навремето, но не за мене си, а за родителите ми, защото с рискованата си постъпка - да избягам с непознат и чужденец и да се скитам 9 месеца немила-недрага по чужбини. А родителите ми били подложени на добросъседски приказки и мълви....И за капак се прибрах - без мъж, без багаж, без пари и с надут корем - 5-6 ти месец....Мен въобще не ме боля от това, че бях изоставена /бях изпаднала в шок вероятно - Господ е искал да ме предпази/, но ми беше много болно за родителите ми. Не съм се оправдавала, само казах случи се, така е трябвало, защото си бях казала: "Нека да е волята ти Господи" - и явно това беше волята му. Замисъла на това, прозрях след 10-летие. Та, както каза Стреличка - боли ни, при осъзнаване на това, че незаслужената болка е заслужена....защото сме изгоряли много ценна жизнена енергия, за да се погубим напразно. Ноооо, всичко е Уроци и ако гледаш с очите на ученик и знаеш, че зад всяки театър има замисъл, по-лесно ще преминеш през този живот.
    Както при мен, виждам че и при Кайли - СЛВ/ЮЛВ и Хирон се отразяват в картата - съвпадите приемам само като показатели...

Гогато има загнило, трябва да се остърже. Това остъргване носи болка - неизбежно е.
Който има загнило, все в един момент ще изпита болка, като минат съответните транзити и почнат да го рендосват.
Без болка е само абсолютно чистият - да си вдигнат ръцете тука ония, които са абсолютно изчистени!?
Останалите - рано или късно некоя планета, най-често Плутон и Сатурн, че и Хирон ще минат да ги остържат.

Как си го представяте това отделяне на загнило от здраво да мине без болка? Има начин за намаляването и- без съпротива. Ама хептен без болка не става.

Така че болката е показател, че нещо се работи в съответната област.

Болката е твърде субективно, сензорно понятие,
помислете дали един йогин изпитва болка, когато
легне в/у дъска с пирони....

И болката и щастието просто променят характера ни,
а дали това е развитие.....   

Ма много вожд -малко индианец!

Философии , философии , практика -ЙОК! Дайте транзитите....

Като гледам , как всеки е много компетентен и на ти с всичко си казвам....ПАЗИ ГИ БОЖЕ...,щото болката им ще дойде много внезапно...,в най-неочаквания миг....

Една красива песен с хубави думи

Priya,благодаря за хубавата песен  :wub:

Ма много вожд -малко индианец!

Философии , философии , практика -ЙОК! Дайте транзитите....

Като гледам , как всеки е много компетентен и на ти с всичко си казвам....ПАЗИ ГИ БОЖЕ...,щото болката им ще дойде много внезапно...,в най-неочаквания миг....

Няма транзити Марая, ако ти чакаш да  дойде " внезпно "
има хора , които си "съжителстват " с нея цял живот.....
( като примера, който даде с детето- катастрофата и така ,
болката е както за него, така и за родителите, случката е само един
миг, но болката може да е начин на живот - свиква се)

Физическа , ментална , емоционална...болката идва , при всеки без изключение...
За някои тя е изживяване , за други осъзнаване , за трети приемане....За някои заслужена , за други незаслужена...
Изследвам доста карти при които има това чувство-заслужена и незаслужена....и за мен е важно да се изведе , ако не дефиниция , то тенденция за разпознаваемост....Друг е въпроса , как и по какъв начин ще я интубираме , как ще я разпознаем , как ще я приемем , ще я осъзнаем ли....Писала съм тук за това

http://astrosite.org/forum/index.php/topic,5133.0.html

Въпроса е в друго , в това , че темата е отворена за да бъдат разпознати транзитите.... ...И колкото по-малко нравоучения толкова по-добре! :blink:

Това, което Аброуд спомена за детето инвалид, което не е виновно за своя недъг, е типичен пример за това колко несъвършено е устроен света. И това не е новина - светът е несъвършено устроен. От това несъвършенство произтича и т.нар. незаслужена болка. Нещо ме свива в стомаха и казвам само: "Пази, Боже!".

Кармичната болка обаче, струва ми се, няма нищо общо с незаслужената болка. Кармата е поправима, защото тя се твори от действията и бездействията на индивида във всеки един момент. Тя е поредица от всичките ни избори, следователно стара карма може да бъде коригирана или прекъсната завинаги и нова карма може да бъде сътворена. И ако не беше така, тогава какъв щеше да е смисъла да говорим за самоусъвършенстване. Кармата се прекъсва, когато бъде осъзната причината за съответните кармични последици и човек поеме отговорност за действията си.

А когато някой причинява някому "незаслужена болка", той твори своята собствена карма и рано или късно ще си бере плодовете. По-важно е как нараненият човек ще се справи с възникналата ситуация, защото той си задава въпроса: "Защо точно на мен?" Моя приятелка остана без единствения си здрав яйчник, защото някакъв лекар и го беше изрязъл (нарочно, за да ходи в клиниката му за изкуствено оплождане, както и на други жени - така се говори по форумите - те са се събирали цяла групичка пострадали). И тя му прости, представете си..Сега ще става приемен родител, за да даде старт на едно дете в живота.

Затова аз рядко се оплаквам, защото моята болка най-често е била кармична - аз сама съм си правила своя избор.
Както се казва: "Спрях да искам нови обувки, когато видях човек без крака." С годините се научих да не повтарям едни и същи грешки, които да ме нараняват. Но пусто любопитство - гмуркам се в непознати води неподготвена, където понякога недооценявам ситуацията и в желанието си да придобивам нов опит и да се развивам, пренебрегвам някои дребни, но много важни неща като това да се грижа за себе си - забравяла съм да ям, жертвала съм съня си или личния си живот в името на работата и т.н. Стресът ми е носил болка.

Виждам, че транзитите, които хората са посочили в тази тема имат голяма периодика. Това са все транзити на тежки планети като Плутон или транзити на възлите, които са в негативен аспект със светилата (приблизително на 9-18 години). Тоест хората имат реалистична престава за това "що е това болка" и как се свърза тя с критичните периоди в живота.

Всеки сам се справя с болката по своя начин, но винаги има израстване и прелом в житейската философия, щом наистина има болка. Ако някой се оплаква колко е наранен и колко много го боли и продължава да търпи същата ситуация, без да си взема и капчица поука и продължава да допуска едни и същи грешки, без да промени възгледите си за ситуацията и за живота, то той си е изработил собствена анестезия срещу болката и този човек не го боли - той търси съжаление и извлича дивиденти от това, че се оплаква постоянно.

Плутон и Сатурн бе, кво има да ги извеждате още.
Ако са намесени транзитни Плутон, Сатурн и натална Луна - дупе да ви е яко.  :19:

ЗабраЙхте Хирона , но като му додИ реда , ще го включите...
Сутринта в една от темите прочетох нещо за сейра и опита....и е точно така...Всичко с времето си и за всичко си има време.... :blink: