Прия, първо да отбележа(понеже се разговаряме лично), че ме учудваш с тези си разсъждения, понеже аз те смятам за една от малкото изключителни същества в този форум и общо взето съм чела и със зяпнала уста какво си писала по други теми. Моите комплименти към теб, по принцип.
Тук само ще отбележа, че явно ти, както и аз, както и всички останали го избиваме накъм каквото нас ни вълнува персонално. Ти го изби в няква посока, дето...
Аз за себе си ако говоря - била съм и нещастна явно по "кармични" причини, за неща, за които не съм никак виновна. Ама никак. Надмогнала съм болката (май), и да - учила съм се и от този опит, и там където мои приятели попаднаха на "мините" в минното поле, аз стъпвах умело и направих по-късния си избор много умно. С такава незаслужена болка не ти остава друго, освен да се примириш. Да, жално ти е за себе си, задаваш си въпроси - защо заслужих и пр., минаваш през всичките степени на болка и преосмисляне. И накрая нищо друго не остава, освен да я приемеш. Другото е да се озлобиш, а по тоя път е спирала само надолу.
Имала съм и болки в резултат на мои грешки и основно от тях казвам, че се учим. Защото стъпваш накриво, следващия път си знаеш. Какво следва. искаш ли така, и ако не искаш - елементарно е.
Няма непоправими неща, общо взето, освен смъртта, и верно някои здравословни проблеми (да чукаме на дърво).
Ти сега даваш пример със спортни травми (здравето). Тука няма виновни, всеки професионален спорт е съпроводен с травми. Никой, вкл и ти - себе си, не може да те обвини, че си се занимавала професионално. Но оттам - нататък зависи как разсъждаваш генерално. Можеш да махнеш с ръка с усмивка, да се запишеш на някаква лека гимнастика с медитация - нещо приятно и не тежко и пак да ти е добре. Можеш да си седиш вкъщи и да се самосъжаляваш колко си зле. (Сега, аз не знам колко си зле, де, ако си на легло и трудно помръдваш, значи аз направо ти сквернословя тука, но ми се струва, че случая не е такъв. Но и в това положение да си, пак можеш да извадиш една усмивка и да гледаш на живота от не най-лошата му страна).
За младостта - също. Ти си толкова млад (а и толкова здрав - общо взето), колкото си мислиш че си. Зависи колко кураж и усмивки си си сложил в раницата по пътя.
Всеки си избира как да гледа на живота, и на болката, която неминуемо е част от него.
Ако се върна на себе си, ще спомена, че мъжът ми често ме бъзика че си "самоиндуцирам щастие". Аз се смея и разсмивам другите най - често и най-силно (а и най-искерно), в най-тежките ми периоди... Аз не мога да съм критерий на никого за нищо, но давам един пример за възможно човешко поведение. Всеки си знае за себе си и избира за себе си път и начин.