proserpine, прощавай за подвеждането, объркала съм се

Все още такъв транзит не съм преживяла, предстои към септ. 2013г.
Имала съм предвид
тр. Плутон (У9) съвпад нат. Сатурн (У11) - имах големи проблеми в училище.
С една преподавателката по физическо - тръгнах да спасявам една съученичка и уж най-добра приятелка, че й стана лошо в съблекалнята, не се обадих на учителката, а имах задължение да я заключа и да й предам ключа.
Придружих съученичката да лекарския кабинет, бавили сме се 10 мин. През това време въпросната г-жа изпраща съученици да ме търсят, връщайки се ме обвинява пред всички (около 50 човека), че съм се заключила в съблекалните да крада, пиши ми неизвенено, подчертано с 2 черти и ме гони от часа. Подкрепа от никого не получих.
"Болната" и нея я освободи. Същата ме накара да отидем да кажем на директора (близък приятел на учителката). И аз нали съм наивна я послушах. Намерихме го, тя разказа всичко. Онзи каза -
Don't worry ще извиня отсъствието, be happy
.
На другия ден (бях 2-ра смяна) виждам, че доста ученици и учители са се събрали в двора на у-щето и директорът говори нещо по микрофон. Влизайки в двора ми съобщават името по микрофона и се започна кошмара (моята "приятелка" на отиване към у-ще вижда учителката по физ. й и казва, че съм била при директора да се оплача от нея) - 30 мин. ми се видяха цяла вечност (като среща с дявола), най-силното ми желание беше, Земята да се разтвори и да изчезна, как не ми стана лошо - само Бог знае... Подкрепа от никого, (а на всеки един съм помогнала), моята фалшива приятелка ми се усмихваше подло и след този ужас дойде при мен и ми каза, че е най-добре да се преместя в друго у-ще, защото животът ми ще стане Ад.
Много зле ми се отрази цялата история. Не се хранех, скрих от нашите да не разберат (не можех да си позволя да ги разочаровам), плаках вечер по цели нощи; разочаровах се от всички уж приятели...
Но оцелях на инат

, останах в същото у-ще, (но родителите на "приятелката" се преместиха в друг град и тя заедно с тях, с най-голямата си наглост ми пишеше смс-и), завърших отлично, не запазих трайни приятелства, отношението на учителите не се промени, но аз се промених към всички...
Или просто си научих урока и остана един лист написан вътре в мен...
От позицията на Сега, може да е нищо, но тогава го усетих като край на всичко...
