много трудно се наканвам да тръгна на някъде..голяма мъка ми е..ако не се налагаше и от в къщи не бих излизала даже..не обичам просто така да се мотая, тръгвам само ако има належаща задача и конкретна цел..
като бях дете, баща ми непрекъснато ни мотаеше из цялата страна, ужасявах се от тези пътувания, просто му щуква, че иска да види нещо и тръгваме..прилошава ми на завоите, мразех агресивното му шофиране..
след това, като завърших гимназия, първата ми работа беше свързана с постоянни командировки и ми харесваше, защото вече бях самостоятелна, имах и цел- договарях разни неща, хвърлиха ме директно в дълбокото, зависеше нещо от мен.. :blink:
обаче сега както тръгвам трудно, веднъж тръгна ли, край..откъсвам се веднага от дома и всичко и после не ми се връща, ставам като куче, което е било винаги на верига и сега се е откъснало..

ако успее някой да ме размърда, после е лесно, само ще му е трудно да ме върне..

не изпадам в мечти по някакви места, мога да ги гледам на картинки и това ми е достатъчно, не изпитвам необходимост да ги посетя, но ако ми предложат да се кача на космически кораб и да тръгна към друга галактика със светлинна скорост и никога повече да не се върна- ще се съглася..искам да видя нови места, но съвсем нови, нещо, което не съм виждала никога досега..и то много нови и странни неща, различни..
какво трябваше да напиша- к9 в телец, венера в 12-ти дом, лъв..в девети дом имам луна в телец и сатурн в близнаци, близо до МЦ..слънце в лъв, асц. дева..това май беше.. :blink:
странното за мен е, че не изпитвам необходимост да притежавам това, което считам за красиво..не знам как точно да го обясня..някак ми е по- важно да имам еманацията му, спомена за него, картината в ума си, отколкото да го имам..може би защото венера като управител на луната и у9 е в 12-ти дом, иначе е и у2, с уран вътре..
после, като ходя някъде, си запазвам някакви малки нещица, които просто не мога да изхвърля- билетчета, стотинки, ветрила, камъчета, запалки, химикалки, такива неща..те стават като линкове към местата, и като ми попаднат пред погледа, ако не съм прекалено разсеяна, за да ги 'видя', ме връщат на мястото с всичките му картини, миризми, звуци и усещания, които съм имала покрай тях..затова не запазвам нищо от хора и места, които не са ми били приятни, но пък имам толкова много, които са ми били приятни, че спокойно мога да събера десетина кашона дреболийки, които за никого, освен за мен не означават нищо..

като отида на друго място се интересувам от хората- обичаите, малките ежедневни нещица, храната, цялостното им усещане за живота и по- малко от паметниците..например като отидохме в Дрезден всички се забиха в Цвингера, а аз се забих в един триетажен магазин за бельо с една моя приятелка, не че искахме толкова да си купим нещо, колкото да усетим атмосферата..после седнахме на едно кафе с масички отвън на някакъв площад и седяхме цял следобяд, даже снимки не направихме, просто не обичам да съм турист, а все едно съм жител на града, да се слея с тълпата..тогава бях на 18 години, но и сега бих постъпила така.. :blink: