лелеле пет пъти се чудих какво да посоча "имам" или "нямам" - по-скоро се оценявам, че е по-ниско отколкото ми се иска

знам, че мога повече, отколкото показвам и реализирам... разбира се, че обичам да блестя, обичам да съм в център на вниманието (в компания, сред познати), но не и прекалено, понякога това ме притеснява - бих се почувствала много неловко ако ме зяпат. Наскоро отново се усетих, че мисля първично (сатурн 12) някакви девойчета си се хихикаха от съседна маса в кафето дето водя денем момата (има пясъчник там...) и разбира се първата ми реакция е да се само огледам дали нямам нещо скъсано, провиснало... разбира се знам, че момичетата си се хилеха за свой неща ама

реакция.... Рядко си позволявам (поне външно) да има причина за одумване и неодобрение - дори и привидно рошава, това трябва да изглежда все едно е нарочно. Казвали са ми, че на пръв поглед изглеждам малко надута, но реално това си моето изразяване на вродения "страх от неодобрение" - трудно се преработва това... Но интересното е, че въпреки неувереността на моменти изпъквам и ми харесва да ме забелязват
реално на външен вид мисля, че изглеждам добре, може би едно-две килца надолу няма да е зле. Умея да завързвам контакти, не съм от мълчаливите, имам не лоши познания в различни сфери... но - може би ключа тук е не толкова самочувствие, а срамежливост и неувереност - според мен това си е Сатурн

- (извън темата, наскоро се замислих по отношение на квадратурата Венера - Сатурн / Плутон и някак си стигам до извода, че за разлика от Плутон, тази квадратура действа почти непрекъснато, Плутон-Венера е валидна при транзит, но със Сатурн е непрекъснато - може и да бъркам и да се подвеждам с друг астрофактор..)