Никога не ми е пукало дали имам самочувствие или не, а е било важно за мен как се чувствам аз.
Самочувствието при човек който е надраснал позата или фалшивото съществуване, не би трябвало да има значение.
За мен самочувствието е свобода - означава че си свободен да бъдеш себе си.
Другото което споменавате в темата е голямото самочувствие, но в този отрицателен аспект бих казала че това е лошо Его.
Важното е как се чувстваме, дали сме сигурни в себе си. И най-основното - можем ли да бъдем себе си и да сме щастливи, дори да сме сами. Ако можем, значи сме свободни, а ако сме свободни,какво по-хубаво от това.
Направи ми впечатление, че непрекъснато се коментират хора от форума, слагат се етикети и се натякват някакви мнения и се дават поучения на по-неопитните. Аз съм от скоро във форума,но това е много грозно, мислех си че поне във форум с такава тематика няма да има заяждания и етикети,но явно на някой самочувствието им е по-голямо от колкото могат да си позволят!
