Самочувствието при човек който е надраснал позата или фалшивото съществуване, не би трябвало да има значение.
За мен самочувствието е свобода - означава че си свободен да бъдеш себе си.

 :clap: Нямам какво да добавя.

Никога не ми е пукало дали имам самочувствие или не, а е било важно за мен как се чувствам аз.
Самочувствието при човек който е надраснал позата или фалшивото съществуване, не би трябвало да има значение.
За мен самочувствието е свобода - означава че си свободен да бъдеш себе си.
Другото което споменавате в темата е голямото самочувствие, но в този отрицателен аспект бих казала че това е лошо Его.
Важното е как се чувстваме, дали сме сигурни в себе си. И най-основното - можем ли да бъдем себе си и да сме щастливи, дори да сме сами. Ако можем, значи сме свободни, а ако сме свободни,какво по-хубаво от това.

Затова бягам от Сатурн в лош аспект и най-вече върху личните ми планети. Защото ми затормозява "спонтанното себеизразяване". Не обичам да ме потискат и ограничават, грабвам си шапката и отивам там, където мога да бъда себе си. Здравите хора са спонтанни и обратното, прекаленото потискане на спонтанността в името на нещо или на някого - разболява.

Цитат на: Stella в Май 27, 2011, 10:17:51 pm

Затова бягам от Сатурн в лош аспект и най-вече върху личните ми планети. Защото ми затормозява "спонтанното себеизразяване". Не обичам да ме потискат и ограничават, грабвам си шапката и отивам там, където мога да бъда себе си. Здравите хора са спонтанни и обратното, прекаленото потискане на спонтанността в името на нещо или на някого - разболява.

Е, недейтИ тЪй де Вие с песледните генерализации пратихте в болница всичките устои на човешките цивилизационни и философски морали

Не винаги 100% спонтанност=100% здраве или пък =100% добро самочувствие. Мисля си, че наистина здравите, уверени люде, с добра хармония със себе си, не биха имали особен проблем да се дисциплинират, ако е нужно ограничат лекичко, позатраят си, или пък изобщо спазват благоприличие, в името на това да не бъдат 100% спонтанни, а малко повече цивилизовани и възпитани... :blink:

Сетих се за едно клипче на тема спонтанност, с уроци за хем спонтанно, хем ненаказуемо пишкане в големия град, но не мога да го изровя от архивите...

Всеки човек си има индивидуално присъщи характеристики, Прия. Аз съм дисциплиниран човек, но не търпя тормоз и ограничения. Освен това съм разгледала въпроса в контекста на конкретните аспекти. За да го казвам, значи имам горчив опит с описаните от мен последствия. Но аз поначало съм Уранова личност, с асцендент управляван от Юпитер, така че не обичам да ме ограничават. Търпелива съм и не съм способна на големи крайности - Юпитер ми е в тригон със Сатурн, което значи, че имам задръжки и сама се дисциплинирам. Но за да се развива една личност, тя трябва да има свободата да го прави...иначе скъсва оковите. Аз залинявам, умирам..като в птиче в клетка съм, боледувам наистина. Пада ми имунитета и боледувам често, ако ме потискат.

Със сигурност всеки си има индивидуалности, но е факт, и че си имаме и доста прилики, бидейки хора :blink:

Друго исках да кажа аз с предния си пост - със сигурност не да бъркам в личните ти характеристики и избори.

Всяко човешко общество, общност, дори и в най-микро варианта й - едно средно голямо семейство от западен тип, че в бг само малцинствата май са такива - с 3 деца да речем, за да има растеж, и всеки да може да изпълнява личните си индивидуални спонтанности - трябва някак да се ограничава, за да не пречи и не наранява другите в техните такива изпълнения. А това става само със санкция, с норми. Не винаги автоцензурата, да не кажа почти никога - е работеща. Просто  от юридическо-философско гледище, нищо към теб, или който и да е и неговите избори. В свободна страна живеем :blink: 

Така е Прия,
поради тази причина от как човекът се е социализирал все има някой който да държи "тоягата", иначе себеизразявайки се може и да се изтрепем по между си.

за да има растеж, и всеки да може да изпълнява личните си индивидуални спонтанности - трябва някак да се ограничава, за да не пречи и не наранява другите в техните такива изпълнения. А това става само със санкция, с норми. Не винаги автоцензурата, да не кажа почти никога - е работеща. Просто  от юридическо-философско гледище, нищо към теб, или който и да е и неговите избори. :blink:  

Супер добре си го казала! Затова човек се събира с човек на базата на съвместимостта на индивидуално присъщите им характеристики. Демек имаме право на избор с кого да се свържем. Пъстър свят - това му харесвам. "За всеки влак си има пътници".

Цитат на: Aurora Borealis в Май 27, 2011, 06:10:18 am

Цитат на: Mirabella в Май 27, 2011, 05:47:25 am

Веднъж едно момче, което си личи, че ме харесва, ме пита: "Кажи ми три от най-хубавите си качества." Аз мълча, не знам какво да кажа. Той вика "Добре де, кажи ми тогава недостатъците си". Аз пак мълча и накрая викам: "Не мога да готвя". Това не трябваше да го казвам, момчето било зодия Рак.

Това са въпроси при кандидатстване за работа  :rolf:

Искал е да ме наеме за освободилата се наскоро позиция на негово "гадже" вероятно[/size].

Ох, момичета, смея се с глас!

мммммм.....човешка суета   :mellow:..... любимата ми. :mellow:..... казал дявола и продължил да помпа самочувсвието му, под голямо его лежи голямо ...... :mellow: култов филм

Зайчета-байчета, чета и си мисля, че тука се допуска сериозна терминологична грешка. Защо слагаме знак на равенство между самочувствие, самолюбие и самооценка, като това са различни неща.

Доброто самочувствие е изключително важно за нормалното функциониране на индивида на чисто психологично и физиологично ниво. Най-типичният пример е, че самочувствието зависи от здравето и болния човек просто не се ЧУВСТВА добре. Аз харесвам хората с добро самочувствие. Това означава, че са здрави, че се грижат за себе и са в хармония със себе си и света. Не бива да ги укоряваме, защото всички към това се стремим в крайна сметка.

Друг е въпроса, когато човек има високо и неоправдано самолюбие, граничещо със себеизхвърляне и себелюбуване, когато личността краде внимание и пространство и заема неоправдано големи размери, стараейки се да изтласква всички други.

А самооценката...тя е начин да измерим отношението към самите себе си на база собствените постижения. Самооценката бива няколко вида:
-адекватно висока (такава, при която има високо покритие, т.е. съответства на постиженията на индивида)
-неадекватно висока (когато няма достатъчно покритие, не съответства на делата и човек трябва да поработи повече върху себе си )
-адекватно ниска (такава, която не се нуждае от повишаване)
-неадекватно ниска (която се нуждае от повишаване, защото постиженията надхвърлят нивото на самооценката)