Зайчета-байчета, чета и си мисля, че тука се допуска сериозна терминологична грешка. Защо слагаме знак на равенство между самочувствие, самолюбие и самооценка, като това са различни неща.
Доброто самочувствие е изключително важно за нормалното функциониране на индивида на чисто психологично и физиологично ниво. Най-типичният пример е, че самочувствието зависи от здравето и болния човек просто не се ЧУВСТВА добре. Аз харесвам хората с добро самочувствие. Това означава, че са здрави, че се грижат за себе и са в хармония със себе си и света. Не бива да ги укоряваме, защото всички към това се стремим в крайна сметка.
Друг е въпроса, когато човек има високо и неоправдано самолюбие, граничещо със себеизхвърляне и себелюбуване, когато личността краде внимание и пространство и заема неоправдано големи размери, стараейки се да изтласква всички други.
А самооценката...тя е начин да измерим отношението към самите себе си на база собствените постижения. Самооценката бива няколко вида:
-адекватно висока (такава, при която има високо покритие, т.е. съответства на постиженията на индивида)
-неадекватно висока (когато няма достатъчно покритие, не съответства на делата и човек трябва да поработи повече върху себе си )
-адекватно ниска (такава, която не се нуждае от повишаване)
-неадекватно ниска (която се нуждае от повишаване, защото постиженията надхвърлят нивото на самооценката)