линейното време се движи по права линия: имаш минало, настояще и бъдеще.

цикличното време се отбелязва с различни цикли: например от пълнолуние до новолуние и други Лунни цикли, цикъл на планети, цикъл на слънце и прочее.


идеята е, че на по-високите измерения няма линейно време или миналото, настоящето и бъдещото са едно.

бе то добре, че нещо свършва и друго ще почне, но в личен план виждаш ли някакво значение

Виждам, по-точно напипвам го, бавно придобива някакви очертания...всичко почна преди седмица, когато Лайтман нещо разправяше за кръгове и прави линии, в света имало само кръгове и прави линии, пък кръговете били нам си какво и т.н. Не знам дали го разбрах той какво искаше да ми каже, обаче на мен друго ми дойде свише. 
Човешкият устрем, воля, амбиция, намерение е права линия, мъжкото начало. Пасивното, поддаващото се, женското е кръг.
Изведнъж рабзбрах какво съм искала и към какво съм се стремяла в последните години - към кръга. Към душата, от живот за егото към живот за душата. А душата не познава минало и бъдеще, всичко е тук и сега и всичко е достъпно незабавно.
Значи няма стремежи, амбиции, борби - има само блаженство и всеимане тук и сега.
Премествам се в нова вселена, от години искам да живея в богата ,социална и уредена държава, кой знае, може да съм искала да живея в уредена блажена и благословена вселена.  :confuse3:

[/quote]

линейното време се движи по права линия: имаш минало, настояще и бъдеще.

[/shadow] Мисля  че  времето  не  се  движи ,  то  не  е  обект , тяло  или  частица  за  която  можем  да  дадем  дефиниция  за  движение. Чрез  времето  и  пространството  се  описват  движенията  на  самите  обекти , както  и  съществуването  на  самите  обекти ,  миналото  настоящето  и  бъдещето  са  определения  за  местата  на  събитията  процесите  и  явленията , в  скалата  на  времето ,  времето  не  е  поток  а  точно  обратното  ,  обектите  са  потоци  в  него , ако  се  смени  посоката  на  тези  потоци  в  някое  от  направленията  на  времепространството  се  сменят  и  координатите  на  тези  поточни  обекти , но  само  в  пространството  но  не  и  във  времето , поради  необратимостта  на  ентропията ,  нали  се  сещате  че  стъклата  на  счупената  чаша  не  могат  да  се  съберат  по  обратният  ред  и  да  изградят  счупената  чаша.

идеята е, че на по-високите измерения няма линейно време или миналото, настоящето и бъдещото са едно.

[/shadow]
Тази   идея  е  възможна  само  ако  се  приеме  че  процесите  ,  явленията  и  събитията  са  извън  времето  и   пространството ,  тоес  те  биха  съществували  само  въображаемо ,  ако  вселената  е  субект ,  не  е  продукт  на  материята  а  на  някакво  съзнание  вън  и   независимо  от  вселената  и  материята. Времевите  и  пространственни  интервали  разделят  обектите , явленията  и  събитията  едно  от  друго  и  така  наблюдателите  на  вселената  си  изграждат  подредена  представа  за  нея ,  напред , назад , нагоре  и  надолу за  пространственните  координати  и  минало , бъдеще и  настояще  за  времевите  координати.  подреденост  на  събитията  и  обектите  във  вселената

хората са го измислили това с времето - хората са създали потока му за да могат по-лесно да изследват събитията.

относно другото не е точно така. и в момента можем да кажем, че протича едновременно, само трябва да си променим гледната точка. прост пример: излизаш в космоса и наблюдаваш Земята отгоре. ти си извън така нареченото линейно време, защото: на Земята съществуват ен-ти брой часови пояси и навсякъде е различно време - в смисъл: ако в Ню Йорк е 10 часа сутринта и си пият кафето, то в БГ например е 4 следобед /извини непросветеността ми, но хабер си нямам от часови пояси - идеята е важна  / и си пият следобедното кафе, тоест в БГ вече отдавна са се случили сутрешните събития... тоест отгоре нещата текат едновременно, но на самата планета събията следват собственият си ход  :blink:

човешкият  живот ,  такъв  какъвто  го  познаваме  до  момента  на  смъртта

Ми човешкият живот вече ще го познаваме като смърт и раждане едновременно и ведно с целия процес, който протича между двете точки.
Тая идея е древна и на изток отдавна работят с нея, там даже казват, че времето прилича на луковица на лук, само западната цивилизация работи с линейно еднопосочно време.

Представи си една линийка обикновена, разграфена, 20 сантиметрова. Когато гледаш тая линийка, всички процеси се случват едновременно, тоя на първия сантиметър, и тоя на десетия сантиметър. Всичко протича тук и сега едновременно и всичко се случва тук и сега.

Вещичка го е обяснила още по-земно и нагледно.

относно другото не е точно така. и в момента можем да кажем, че протича едновременно, само трябва да си променим гледната точка. прост пример: излизаш в космоса и наблюдаваш Земята отгоре. ти си извън така нареченото линейно време, защото: на Земята съществуват ен-ти брой часови пояси и навсякъде е различно време - в смисъл: ако в Ню Йорк е 10 часа сутринта и си пият кафето, то в БГ например е 4 следобед /извини непросветеността ми, но хабер си нямам от часови пояси - идеята е важна  / и си пият следобедното кафе, тоест в БГ вече отдавна са се случили сутрешните събития... тоест отгоре нещата текат едновременно, но на самата планета събията следват собственият си ход

Не   ми  се  връзва  тази  идея  за  едновременно   случващи  се  събития  във  вселената , та  било  то  и  във  област  от  нея  с  по  високи  вибрации , да  напрявя  един  мислен  експеримент :   Ето  аз  съм  във   космоса  и  наблюдавам  оттам  всички  събития  долу  на  земята  ( за  да  си  осигуря  видимост  на  всички  точки  от  планетата  си  я  представям  като  стъклена  топка  ) Точно  в  6,00  часа сутринта ,  аз  виждам  от  птичи  поглед  как  жена  ми  си  пие  сутрешното  кафе ,  закусва  и  в  7,30  хваща  автобуса  за  работата  си .
в  същото  време , по  часовниците  на  БГ ,  аз  виждам  как  в  щатите един  ренджър  залавя  терорист , опитвайки  се  да  извърши  атентат , това  става  в  6,00  по БГ  време  а  в  7,30  точно  по  времето  когато  жена  ми  хваща  автобуса  за  работата  си , рейнджъра  от  щатите  вече  кара  терориста  към  шерифският  участък.  Събитията  в  6,00  часа  по  българско  време  погледнати  от  космоса  на  пиещата  жена  кафе ,  и  на  залавящият  ренджър  престъпник , са  едновременни  както  и  събитията  в  7,30  часа  по  БГ  време  на  хващащата  жена  автобус  и  на  откарващият  ренджър  престъпник  също  са  едновременни погледнати  от  космоса ,   но  събитията  и  в  САЩ  и  в  БГ  които  са  станали  в  6,00  и  7,30 българско    време  ,  не  са  едновременни  за  наблюдаващият  космонавт  :lol:

Цитат

относно другото не е точно така. и в момента можем да кажем, че протича едновременно, само трябва да си променим гледната точка. прост пример: излизаш в космоса и наблюдаваш Земята отгоре. ти си извън така нареченото линейно време, защото: на Земята съществуват ен-ти брой часови пояси и навсякъде е различно време - в смисъл: ако в Ню Йорк е 10 часа сутринта и си пият кафето, то в БГ например е 4 следобед /извини непросветеността ми, но хабер си нямам от часови пояси - идеята е важна  / и си пият следобедното кафе, тоест в БГ вече отдавна са се случили сутрешните събития... тоест отгоре нещата текат едновременно, но на самата планета събията следват собственият си ход

Не   ми  се  връзва  тази  идея  за  едновременно   случващи  се  събития  във  вселената , та  било  то  и  във  област  от  нея  с  по  високи  вибрации , да  напрявя  един  мислен  експеримент :   Ето  аз  съм  във   космоса  и  наблюдавам  оттам  всички  събития  долу  на  земята  ( за  да  си  осигуря  видимост  на  всички  точки  от  планетата  си  я  представям  като  стъклена  топка  ) Точно  в  6,00  часа сутринта ,  аз  виждам  от  птичи  поглед  как  жена  ми  си  пие  сутрешното  кафе ,  закусва  и  в  7,30  хваща  автобуса  за  работата  си .
в  същото  време , по  часовниците  на  БГ ,  аз  виждам  как  в  щатите един  ренджър  залавя  терорист , опитвайки  се  да  извърши  атентат , това  става  в  6,00  по БГ  време  а  в  7,30  точно  по  времето  когато  жена  ми  хваща  автобуса  за  работата  си , рейнджъра  от  щатите  вече  кара  терориста  към  шерифският  участък.  Събитията  в  6,00  часа  по  българско  време  погледнати  от  космоса  на  пиещата  жена  кафе ,  и  на  залавящият  ренджър  престъпник , са  едновременни  както  и  събитията  в  7,30  часа  по  БГ  време  на  хващащата  жена  автобус  и  на  откарващият  ренджър  престъпник  също  са  едновременни погледнати  от  космоса ,   но  събитията  и  в  САЩ  и  в  БГ  които  са  станали  в  6,00  и  7,30 българско    време  ,  не  са  едновременни  за  наблюдаващият  космонавт  :lol:

хехе, не ти се връзва, защото като излезеш в космоса трябва да забравиш за времето като такова 
идеята на горните измерения е, че нещата се виждат и усещат като едновременни. там времето не е това, което е тук и това е факт! когато спиш например ти сънуваш някакви 15 минути, а в съня ти преминава един цял живот. трябва да се абстрахираш от земният начин на мислене и броене на времето и да отпуснеш съзнанието си в безтегловност.

Кайлито ти го е казала - на изток отдавна се борави с тези понятия и това си е истината от друг поглед... опитай със съзнанието си да излезеш от 3Д реалността и я наблюдавай отгоре, като забравиш напълно за прийомите на ЗД-то 

колкото повече се изкачваш по измеренията, толкова по пълна и цялостна става картинката, а времето на най-високите измерения изчезва напълно...

когато спиш например ти сънуваш някакви 15 минути, а в съня ти преминава един цял живот.

Но   нали  сънят  не  е  действителност , той  е  вид  халюцинация  причинена  от  естествени  халюцогенни  вещества.

Цитат

когато спиш например ти сънуваш някакви 15 минути, а в съня ти преминава един цял живот.

Но   нали  сънят  не  е  действителност , той  е  вид  халюцинация  причинена  от  естествени  халюцогенни  вещества.

така си мислиш ти 

сънищата са много повече от това  :blink:

идеята на горните измерения е, че нещата се виждат и усещат като едновременни. там времето не е това, което е тук и това е факт! когато спиш например ти сънуваш някакви 15 минути, а в съня ти преминава един цял живот. трябва да се абстрахираш от земният начин на мислене и броене на времето и да отпуснеш съзнанието си в безтегловност.

Наистина доста по-различно се усеща и протича времето в сънищата. Колко пъти се е случвало да сънувам един сън, който плавно преминава в друг и събитията сякаш се случват едновременно, а после да се върна в първия сън. Като в къща с много стаи - влизаш в една, разглеждаш, излизаш, влизаш в друга, пак излизаш, връщаш се...

Гагич, помисли си над следното: Как ще докажеш кое е реално и кое не, кое е сън и кое не е?

Един от най-интересните и важни сънища, които съм сънувал през живота си, е този за безвремие.

Веднъж сънувах сън, в който обикалях измеренията. И когато се събуждам, майка ми съобщава, че същата сутрин е гледала такова предаване по ТВ за измеренията извън нашето, та интересното е, че едно от описаните в предаването измерения съвпадаше с това, което сънувах аз по същото време. 

Гагич, помисли си над следното: Как ще докажеш кое е реално и кое не, кое е сън и кое не е?

Ами  ще  го  докажа  по  следният  начин ,  ако  сънувам  че  съм  спечелил  един  милион  от  тотото ,  и  това  е  реалност , след  като  се  събудя   този  един  милион  трябва  да  е  под  възглавницата  ми  ,  но  уви  нещо  не  се  получава  така ,  не  знам  защо   

Цитат

когато спиш например ти сънуваш някакви 15 минути, а в съня ти преминава един цял живот.

Но   нали  сънят  не  е  действителност , той  е  вид  халюцинация  причинена  от  естествени  халюцогенни  вещества.

Реалността също не е действителна, тя е майя, илюзия. Ти сънуваш, само че два вида сънища - наяве и насън.
И двете са само сън обаче...

Много интересна дискусия сте си заформили!

Гагич, много е интересно човек да те чете, имаш научен стил на писане и едва ли много хора разбират ентропията. Отричаш това което Вещичка ти казва, но едва ли осъзнаваш, че пишеш абсолютно същото, което тя казва. Поне когато те четох това ми изникваше в главата.

Времето според мен не съществува такова каквото го познаваме. Всичко се случва тук и сега и, Веще, това че в момента тук си пием обедното кафе, а не знам си къде си пият сутрешното също се случва в един и същи момент. Просто при едните слънцето пече по-силно защото планетата ни се върти, което прави цикличното време по-приемливо за мен. Ние измерваме времето според много неща, но колкото по-малки цикли измерваме толкова по-бързо тече времето ни. Ако измервахме по големи цикли, времето щеше да тече по-бавно и денят едва ли щеше да е 24 часа  Проста механика в часовниковите механизми.

Интересно ми е ако си представим, че измерваме времето в лунни цикли, или слънчеви ще е едно. Ами ако започнем да го измерваме в земните електромагнитни цикли?! Земните електромагнитни цикли не знам да ги познаваме задълбочено, но със сигурност всичко би било доста по-различно.

Друго нещо което ми изскача в съзнанието е, ако си представим че не сме умирали, а сме живели милиони години и едни 10 години на тази планета са като миг на фона на такъв дълъг живот. А тези 10 години на фона на нашия е близо 1/7, което не е малко.

Онзи ден даваха по новините, че са хванали най-големия крокодил на планетата. Възкликнах "Кой знае на колко стотици години е!!", отвърнаха ми "Мислиш ли?", аз отговорих "Студенокръвните живеят доста по-дълго от топлокръвните."

Къде точно се намира времето, аз не мога да го открия.

Ако времето беше реално, не мислите ли че не трябва да е толкова абстрактно, и че нямаше да можем да го сгъваме както си искаме и да му придаваме толкова много и различни форми?!

Много интересна дискусия сте си заформили!

Гагич, много е интересно човек да те чете, имаш научен стил на писане и едва ли много хора разбират ентропията. Отричаш това което Вещичка ти казва, но едва ли осъзнаваш, че пишеш абсолютно същото, което тя казва. Поне когато те четох това ми изникваше в главата.

Времето според мен не съществува такова каквото го познаваме. Всичко се случва тук и сега и, Веще, това че в момента тук си пием обедното кафе, а не знам си къде си пият сутрешното също се случва в един и същи момент. Просто при едните слънцето пече по-силно защото планетата ни се върти, което прави цикличното време по-приемливо за мен. Ние измерваме времето според много неща, но колкото по-малки цикли измерваме толкова по-бързо тече времето ни. Ако измервахме по големи цикли, времето щеше да тече по-бавно и денят едва ли щеше да е 24 часа  Проста механика в часовниковите механизми.

Интересно ми е ако си представим, че измерваме времето в лунни цикли, или слънчеви ще е едно. Ами ако започнем да го измерваме в земните електромагнитни цикли?! Земните електромагнитни цикли не знам да ги познаваме задълбочено, но със сигурност всичко би било доста по-различно.

Друго нещо което ми изскача в съзнанието е, ако си представим че не сме умирали, а сме живели милиони години и едни 10 години на тази планета са като миг на фона на такъв дълъг живот. А тези 10 години на фона на нашия е близо 1/7, което не е малко.

Онзи ден даваха по новините, че са хванали най-големия крокодил на планетата. Възкликнах "Кой знае на колко стотици години е!!", отвърнаха ми "Мислиш ли?", аз отговорих "Студенокръвните живеят доста по-дълго от топлокръвните."

Къде точно се намира времето, аз не мога да го открия.

Времето и пространството  са  неотделими  понятия ,  ето  защо  физиците  и  някои  философи според  различните  философски  школи , ги  обединяват  в  едно  понятие   времепространство ,  според  някои  учени  физици  времепространството  е  прекъснато  квантувано   а  според  други  то  не  е  такова  а  представлява  времепространствен  континиум  ,  тъканта  на  вселената .  Кардиналният  въпрос  обаче  е  дали  това  времепространство  е  субект  тоест  продукт  на  нашето  съзнание  или  е  обективно  ,  вън  и  независещо  от  нашето  съзнание . Разбирам  че  това  е  въпрос  на  гледна  точка  и  позиция  на  материалисти  и  идеалисти.  Лично  мое  мнение  е  че  това   времепространство е  обективно  извън  нашето  възприятие  за  действителност  и  не  е  функция  на  нашето  съзнание  което  е  висшата  форма  на  материята.  То  е  особенна  форма  на  материята , без  мирис ,  цвят , тегло , плътност , обем , времетраене , енергия . Координатните  системи  са  абстрактни  математически  построения основаващи  се  на  обективното  съществуване  на  тази  материална  форма  наречена  пространствовреме. Всички  координатни  точки  в  пространственната  координатна  система  както  и  всички  времеви  параметри  на  тази  система  като  минало  ,  настояще  и  бъдеще  са  репери  определени  от  наблюдателя  в  тази  абстрактна  същност  наречена  пространствовреме.  Ако  допуснем  че  съществува  наблюдател  от  по  висши  измерения  на  това  времепространство  то  нашето  вчера  днес  и  сега  за  него  може  би  да  са  обединени  в  едно  настояще.  Но  ние  като  по  долни  същества  не  асимилираме  това , освен  да  се  допусне  че  нашето  съзнание  обхожда  по  някакъв  начин  висшите  и  низши  структури  на  това  времепространство , както  някои  правят  аналогия  на  това  със  сънищата. Мистичното  тълкование  все  пак  трябва  да  има  граници  не  че  не  би  било  истина  :blink:

Цитат

Гагич, помисли си над следното: Как ще докажеш кое е реално и кое не, кое е сън и кое не е?

Ами  ще  го  докажа  по  следният  начин ,  ако  сънувам  че  съм  спечелил  един  милион  от  тотото ,  и  това  е  реалност , след  като  се  събудя   този  един  милион  трябва  да  е  под  възглавницата  ми  ,  но  уви  нещо  не  се  получава  така ,  не  знам  защо   

Това обаче е едно твърде лековато "доказателство", което не ни върши работа. Ако допуснеш, че има други измерения, към които превключваш по време на сън, въз основа на какво приемаш за даденост, че случилото се там следва да се пренася във физическото, което приемаш за башреалност?

Моето мнение по-скоро клони към виждането на пространство-времето като необективно, а все още не съм взел решение дали е дискретно / квантувано или е непрекъснато. Разбира се, вече обосновката на избора ни на позиция изисква задълбочено и времеемко обяснение и се оказва свързано с дискусии около субстанцията и първопричината.

Гагич, съмнявам се, че и най големия учен може да ми обясни научно времето. В общи линии и науката не може да обясни времето. Това което сега ни изглежда нелогично или фантастично, след време ще бъде в основата на науката и ще си мислим "Колко глупави сме били, когато не сме знаели!". Ако продължаваме да се опитваме чрез ограничените ни познания да си обясняваме света, ще продължим да се затваряме в собствения си капан. Хората с отворено съзнание са готови да приема, осъзнаят и изследват всяка една нова мисъл, всяка една идея, да я развият. Идеята ми е че не трябва да отхвърляме информацията, но и не трябва да я приемаме безпрекословно. На мен лично също ми представлява голям интерес да се опитвам да си обяснявам доста неща научно и винаги да се опитвам да правя паралел между науката и "мистиката"  :blink:

Според мен, не е добра идея да скарваме науката с мистиката, а да търсим общи зони и пресечници, да поглеждаме от наблюдателниците и на двете. Колкото и да приветствам научното мислене и подход, то в някои случаи може да се окаже сковано и тромаво, а директните езотерични търсения и мистични опитности - ключови. Нека не забравяме, че и личности като Нютон, Айнщайн, Кеплер са имали известен афинитет натам.