...no strannoto e 4e 4owek e po sklonen da wjarwa na neshta izwun nego, otkolkoto na samijat sebe si
може да е свързано с промените......
Понякога желаем промените, осъзнаваме, че са ни жизнено необходими на даден етап, за да продължим напред по пътя си...Тогава е лесно - ние сме готови за тях и когато се случат, ги приветстваме....Приветстваме и знаците, които ги съпровождат - разбираме знаците, сякаш някой ясно и еднозначно ни говори...
Друг път не ги желаем....Тогава е по-сложно...Знаците пак са си налице - виждаме ги, уж ги приемаме, но нещо в нас се бунтува....Е, духът трябва да удържи победа все пак

- духът май е външен, т.е. е независим от разум и от физическото тяло
Може би за това, ако дочуем духът да говори /даже и чрез някакъв намерен и изоставащ часовник

/, сме склонни да му вярваме