Откакто Сатурн и Плутон ми "флиртуват" със светилата, все по-често си задавам въпроса "Ако хипотетично приема, че това е последната година от живота ми, как бих искала да я изживея?".
И честно казано, изпадам в противоречие...
Ти знаеш ли, че и аз си задавам подобен въпрос. Понеже човек прекарва 1/3 от живота си в сън, 5-10 години от детството му са несъзнателни, 10-20 години от живота му са старост и често и болести, голяма част от живота си прекарва в градския транспорт, още по-голяма част от живота си прекарва в работа, немалка част прекарва в чистене, готвене, пране, особено ако е жена, отделно прекарва доста време в отглеждане на деца, известно време е болен и не съвсем адекватен, още време, според хороскопа и съдбата е в депресия и други лоши психически състояния, та... колко време от живота си човек прекарва в истинско живеене, в което се чувства наистина щастлив? Година? А колко време е самия себе си, ако изобщо успее да постигне това състояние и да има смелостта да бъде такъв, какъвто му се иска или изобщо да осъзнае, че не е себе си, а просто повтаря модели на поведение на родителите си или пък носи товар на родова карма. Повечето от хората дори не осъзнават, че не са себе си.
А колко са били истински щастливи и свободни през живота си и колко време от живота им е продължило това?
До 25 годишна възраст 1/3 от живота на хората вече е минала. А последните години са старост и болести и при повечето хора, ниска пенсия.
От една страна съм наясно, че не бих искала да свърши по начина, по който съм живяла досега, а от друга страна осъзнавам, че нещата, които бих искала да изживея, не зависят само от мен...

Аз вярвам в доброто бъдеще, което обаче трябва да се извоюва.