да използваме болката и дискомфорта, който трънчетата предизвикват, за нещо градивно.... Първоначално може би се учим как да вадим трънчетата, а впоследствие придобитото умение може да се окаже вече ненужно, след като сме се научили да вървим по нашите пътечки без задължително да настъпваме тръните,
Бе честно да ти кажа, аз на тоя етап виждам нещата малко по-различно. Ходиш си по пътя и неминуемо току настъпиш некой трън, просто е неизбежно. За какво градивно можеш да използваш трън в петата, да се правиш на герой?
За мен процесингът е просто процес на лична хигиена, къпеш се, не миришеш на лошо и това е всичко...нормално е да настъпваш трънчета тоест, ненормално е да ходим с трън в петата и да считаме това за в реда на нещата. А пък 99% от хората даже считат трънчетата и мястото около тях, което е забрало, за своя същност. Това пък е хептен ненормално!
всъщност е ли толкова практичен процесинга?
АН, аз от процесинга не съм срещала нещо по-практично и по-прагматично до днес! То е нещо като психотерапия, само че се прави по-бързо и има по-голям ефект. Хигиена на психиката. Какво по-прагматично, ако имаш трън в петата, да си го извадиш?
оу, излиза, че хората трябва да осъзнаят и приемат, че имат разни "трънчета" - трудна работа:))))
Ами да, това е проблемът, че хората считат за обидно да имат трънчета...аз се сещам за оная народна приказка за мечката дето и миришела устата. И егати обидата, казали и, че и мирише устата...ми ако днес някой ми каже, че ми мирише устата, аз ще ида при зъболекар да си диря разваления зъб, не ли?
На запад масово ползват психоанализа, тук ако някой тръгне на психоаналитик, го смятат за хахав...аз лично винаги си признавам, като видя трънче, и незабавно почвам да си го вадя..защото не се идентифицирам с трънчето.
Аз съм свободно течащ дух, напълно течащ и напълно могъщ, който тук таме в процеса на взаимодействие с околния свят е получавал цицини, трънчета и разни други нарушения на обтекаемостта...така че с удоволствие бих се върнала към тотално течащо състояние отново, щото то ми гарантира щастие, възход, любов и просперитет ... :49:
Затова предпочитат да вадят чуждите, своите не ги виждат може би.
По принци процесингът се прави от одитор, за процесинга трябват двама - единият е пациентът. Сам човек може да си прави процесинг само като стигне определено високо ниво, именно щото сам човек не си вижда трънчетата, това е нормално.
Но пак повтарям - трънчета не са кривини, които бодат очите на другите.
Процесингът работи само с трънчета, които пречат на самия пациент, ако твойто трънче не ти пречи на теб - носи си го...процесингът не е превъзпитание, а освобождаване от излишен психичен товар.