Това, подозирам, съм го превеждала от Хъбард, мотае се из клуба ми...
Две правила за щастлив живот:
Първо: Бъдете в състояние да понесете каквото и да е.
Второ: Причинявайте само това, което хората са в състояние да понесат с лекота.
Човекът е имал много златни правила . Будисткото правило, което гласи: “Постъпвайте с хората така, както вие бихте искали те да постъпват с вас”, често се е повтаряло от други религии. Но такива златни правила, макар че те са допринесли да се издигне човекът над животните, не са довели до истинска разумност, успех и щастие. Такова златно правило се отнася само към точка-причина. Или в най-добрия случай към точка-следствие , която се явява следствие на самата себе си. Това е, което човек прави сам на себе си и има тенденция да довежда всички и всичко в натрапчиво състояние на причина. В това правило не се отделя внимание на това как би следвало да се постъпва с отправените към самия човек действия на други хора, които не са възпитани по подобен начин.
Как човек може да се справя със злото, което му причиняват? В будисткото правило за това не се говори. И като резултат – множество случайни отговори. Ето някои от тях. Отговор на “Християнската наука” : “На теб нищо не може да ти повлияе”, отговор на ранното християнство: “Стани мъченик”, отговор на християнските свещеници: “Прокълни всички грехове”. Подобни отговори (за това как следва да се постъпва с външни въздействия, отправени към самия човек) насочват човека към състояние на ума, което едва ли може да се нарече здраво (без да споменаваме дори доколко този човек ще бъде нещастен).
След като нечий дом изгори и при това е загинало цялото му семейство, няма да бъде голямо утешение 1) да си даде вид, че това не се е случило, 2) да уподоби себе си на Йов или 3) да прокълне всички подпалвачи.
Дотогава, докато човек се намира в страх пред насилието или страда от неговото въздействие, срещу него ще бъде отправяно насилие. Когато човек е в състояние да понесе всичко онова, което му причиняват – о, чудо – това не се случва!
Как да бъдем щастливи в тази вселена? Ето задача за пряко разглеждане, с която малцина пророци и мъдреци са се осмелявали да се захванат. Ние откриваме, че те”решават” тази задача за щастието, уверявайки ни, че човек е обречен на страдание. Те се опитват да ни кажат не за това как да бъдем щастливи, а за това как, като сме нещастни, да го понесем. Такова небрежно признание, че щастието е невъзможно, е довело дотам, че ние сме пренебрегвали изследванията на каквито и да било реални способи да бъдем щастливи. Така, задъхани, ние сме се устремили към страната на отрицателната цел: да се избавим от цялото нещастие на Земята и да получим сносна, пригодна за живеене планета. Ако човек постоянно се стреми да се избави от нещо, той постоянно признава, че не може да конфронтира това нещо – и в резултат всички са се спуснали по наклона. Животът се е превърнал в движение по низходящата спирала с все по-голямо количество от това, което не сме могли да конфронтираме. И така ние сме вървели към слепота и нещастие.
За да бъде щастлив, човек просто трябва да бъде в състояние да конфронтира, т.е. да бъде способен да понесе това, което съществува.
Нещастието – това не е нищо друго, освен неспособност да се конфронтира това, което съществува.
Затова: 1) Бъдете в състояние да понесете каквото и да е, което може да се случи.
Тези страни от живота, които се отнасят до следствието, заслужават щателно обмисляне. Тези, които се отнасят до причината, създавана от самия човек, също заслужават разглеждане.
Създавайте само такива следствия, които другите хората биха могли да понесат с лекота – такъв подход ни дава съвършено ново правило за живота. Та нали, ако човек постъпваше по този начин, то какво ли толкова би могъл да направи, че да му се налага да го крие от другите? Човек няма причина да крие собствените си постъпки или да съжалява за тях (което е едно и също), ако другите са способни с лекота да понесат това.
Това е универсален критерий (и правило) за добро поведение: да се прави само това, което другите са в състояние да понесат.
Ако разгледате своя живот, ще откриете, че ви безпокоят само тези действия на който и да било човек, които хората не са били способни да приемат. Затова животът на човека може да се превърне в смесица от моменти, в които той удържа себе си от насилие, като в резултат привлича насилие от страна на другите хора.
Не е необходимо да водите бурен живот, само за да докажете, че можете да понесете каквото и да било. Идеята не е в това да докажете, че сте способен да понесете нещо, а в това да възстановите способността си да понесете всичко.
Така ние имаме две златни правила за щастлив живот:
1. Бъдете в състояние да понесете всичко;
2. Причинявайте само това, което хората са в състояние да понесат с лекота.
По това как реагирате на тези правила, вие ще разберете колко дълъг е пътят, който все още ви предстои да изминете.