И всичко това ще приключи, когато се появи друг, но за момента съм сама. А друг няма как да се появи, щото това не зависи от мен  :blink:

Верно ли така мислиш?! Еми наистина няма да се появи тогава...

Yaya, приеми моите поздравления, че си решила да споделиш тук smiley Това, че ти говориш/пишеш тук е знак, че ти осъзнаваш и търсиш начин, а това е една стъпка напред, към успеха.

Ще споделя какво мисля, но имай предвид, че нямам голям житейски опит и нямам намерения допълнително да те обърквам... Ще пиша от гледна точка на 24-годишен човек имал страхове, натрапливи мисли и посещавал когнитивно-поведечески психолог... Понякога не е необходимо да се крием зад красиви маска, а да си казваме истината в очите smiley

Казват, че съществуват две основни чувства - страх и любов, и всички останали произхождат от тях. В даден момент ти си допуснала страхът, защото всичко започва отсамите нас и сега той владее по-голяма част от теб, от тук идват и натрапливите мисли, а те са като една спирала, която няма край ... Колкото повече ти отблъскваш страха, толкова повече се отдалечаваш от победата над него и влизаш в порочния кръг, колкото повече бягаш (още от самото заглавие се вижда думата "избягаме", толкова повече страхът в очите ти ще става все по-голям. Трябва да спреш да го игнорираш, а да се изправиш срещу него и да го приемеш. С постепенното ни израстване страховете стават все по-малки...Опитвай се да живееш тук и сега, концентрирай се върху настоящия момент, не мисли за миналото какво е било, то вече е минало и не означава, че нещата ще се повторят отново.  Не мисли и за бъдещето какво ще е..... Приеми всичко, през което преминаваш през един път, през който трябва да минеш, за да станеш човека, който трябва да станеш, добър момент да се отласнеш ида намериш себе си.
А колкото до "защо на мен", защото Бог знае кое е най-доброто за нас и понякога (почти винаги) най-неприетните неща, които ни се случват са най-големите подаръци от съдбата...
Може би за момента трябва да спреш с книжките по позитивна л-ра, защото доста могат да ни объркат мислите (от личен опит) и да потърсиш помощ при подходящ специалист. Той ще ти каже най-подходящата за теб техника, която да използваш, ще ти помогне да подредиш мислите си... В допълнение ти препоръчвам да приемаш подходяща Бахова есенция.

Не забравяй, че всеки един, който е на Земята е на еднакво разстояние от звездите...  kiss

П.П. Не мисля, че нещата ще се промеят, ако се появи друг. Може би ти трябва да се промениш най-напред, защото ние хората сме на принципа на огледалото...

Да, права си, на принципа на огледалото.... А и не винаги това, което виждаш в огледалото е това, което се отразява. При всичко, което съм изчела, е застъпена една основна теза и херметически закон(въпреки, че се сблъсках и с наличието на спор за автентичността на херметическите закони, предивд факта, че се появяват за пръв път в публикация в САЩ в началото на 20 в.) е за менталната Вселена. Разбирай Съзнанието определя битието.
Не знам до каква степен наличието на определена мисъл може да бъде материализирано.
Ето, в момента обсъждам с вас това, което ме безпокои и все повече осъзнавам, че едва ли един баща би наранил детето си. От друга страна, когато знае, че определени неща психират майката, ги натрапва с удоволствие.
Е, ако човек се поддаде на страха, е ли възможно той да се случи реално и каква е вероятността - от гл.т. на вашия опит и наблюдения?
И другата страна - ако човек не обърне внимание на страха, а го игнорира като вероятен за съществуване, но невероятен за случване, дали наистина със силата на мисълбта би избягал от него?
Баба ми казва "Ако ти дойде на ума, ще ти дойде и до главата"  :blink:

Всяка силна мисъл се материализира, светът работи на тоя принцип, ако не срещне равна по големина или по-силна противоположна мисъл и тогава може да се материализира другата.
На тоя принцип работят и всички техники за самовнушения.

Всяка силна мисъл се материализира, светът работи на тоя принцип, ако не срещне равна по големина или по-силна противоположна мисъл и тогава може да се материализира другата.
На тоя принцип работят и всички техники за самовнушения.

знаеш, че съм фен на техниките ти и разсъжденията ти
сигурно ще си задам отговор, но защо когато повтаряме положителни мисли и нагласи, често е нужно само едно мъничко дяволче, прокраднала се не до там положителна мисъл, която да те върне обратно в първи клас, от кота 0

Щото силната мисъл е и устойчива. Ако една дребничка мисъл може да я разклати, тя устойчива ли е?

Хъбард казваше на такава мисъл "мокап". Разликата между мокапа и обикновените мисли е, че мокапът е стабилен, устойчив и силен. Всъщност всичко, което трябва да направим, е да се научим да уплътняваме мислите си. Обаче докато още не сме готови да ги контролираме, по-добре че не умеем да ги уплътняваме, щото всяка дребна негативна мисъл ще е в състояние да се материализира и ето ти адът.

Според хиндуистките вярвания, във Вселената има много светове и много планети. В нашия свят мислите се материализират след известен период от време и известна настойчивост. Когато преминеш на по-горно ниво, отиваш в свят, в който мислите ти веднага се материализират. Затова е много важно дотогава да си изчистил мислите си, защото последиците за теб могат да са лоши.

Затова си мисля, че Сатурн, който е време и ограничение, всъщност е страж на този свят. Той може да забави, да отложи във времето или да ограничи негативното и това трябва да се отнася и за мислите.

Но, от друга страна, Сатурн дава лоши мисли.

Цитат на: kaily в Юли 08, 2011, 03:39:34 pm

Всяка силна мисъл се материализира, светът работи на тоя принцип, ако не срещне равна по големина или по-силна противоположна мисъл и тогава може да се материализира другата.
На тоя принцип работят и всички техники за самовнушения.

знаеш, че съм фен на техниките ти и разсъжденията ти
сигурно ще си задам отговор, но защо когато повтаряме положителни мисли и нагласи, често е нужно само едно мъничко дяволче, прокраднала се не до там положителна мисъл, която да те върне обратно в първи клас, от кота 0

 :72:

Но от друга страна, Сатурн дава лоши мисли.

Според мен, Плутон, блокирал светило, дава натрапчивите мисли и нуждата винаги да се безпокои човек.

знаете отлично принципа на стократно повторената "лъжа" (дали е лъжа положителната мисъл или волево контролиране това е за друга тема) - рано или късно става истина.
Например:
не сте уверени, че ще вземете теста, учили сте, но все пак нещо ви съмнява. тръгвате към залата повтаряйки си нон стоп "мога, знам" но в един "брилянтен" момент се прокрадва едно дяволче - "сигурна ли си, че е така" и всичко отива на кино.

аз също съм убедена, че мислите се материализират - ако не бях нямаше да следя темата

Положителните мисли изисват по-голяма енергия за материализация.
Образно невчесана коса и прическа. Необходимо е усилие за прическата, а невчесаната сама си става.
Лошите мисли са невчесани и е необходима една доза невчесани кичури, за да развалят прическата.

Положителните мисли изисват по-голяма енергия за материализация.
Образно невчесана коса и прическа. Необходимо е усилие за прическата, а невчесаната сама си става.
Лошите мисли са невчесани и е необходима една доза невчесани кичури, за да развалят прическата.

Теоретиците твърдят обратното, но реалността друго подсказва (т.е. съгласна съм с теб). :blink:
При мен 99% от "невчесаните" мисли се материализират (вероятно заради големия емоционален заряд). За положителните...процентът не знам дали ще бъде дори двуцифрено число.

Вероятно, значение има и степента на желание - тоест, колкото е по-голяма, толкова повече те е страх да не изгубиш възможността да получиш желаното. Аз, например, имам само 1-2 области, с които не мога да се справя, но са много важни за мен. В останалите, "искам и получавам". Вероятно в такива моменти се появява страхът, а не невчесаната мисъл. Нали всичко беше Любов и Страх  :blink:

Вероятно, значение има и степента на желание - тоест, колкото е по-голяма, толкова повече те е страх да не изгубиш възможността да получиш желаното. Аз, например, имам само 1-2 области, с които не мога да се справя, но са много важни за мен. В останалите, "искам и получавам". Вероятно в такива моменти се появява страхът, а не невчесаната мисъл. Нали всичко беше Любов и Страх  :blink:

да това също - често тръгвайки (тръгването не съвсем символично казано) с нагласата "не ми пука" и без никакви мисли - нито положителни, нито отрицателни, с нагласа "аз правя каквото трябва пък да става каквото ще" и се получават - все пак колкото и да си мислим, че сме неутрални винаги имаме някакви очаквания и дребнички желания за изхода

Това за светулките наистина е така.Къде изчезнаха светулките?

Ха, пък при нас има. Даже с изумление го установих, вечеряйки на терасата, не бях виждала от години, но не е еднократен случай от тази година.

Съзнанието определя битието.

A! Най-после да го прочета казано и от друг така. Понеже тази поговорка си я мрънкам открай време обърната по начина, по който си я написала. Нещо повече - то е и битието. Разбира се, съзнанието може да се направи, че това не е така.

А за страха от смъртта - психолозите твърдят, че това е нормален страх, оставяйки впечатлението, че не подлежи на разтваряне. Но не съм на това мнение.

Вероятно, значение има и степента на желание - тоест, колкото е по-голяма, толкова повече те е страх да не изгубиш възможността да получиш желаното. Аз, например, имам само 1-2 области, с които не мога да се справя, но са много важни за мен. В останалите, "искам и получавам". Вероятно в такива моменти се появява страхът, а не невчесаната мисъл. Нали всичко беше Любов и Страх  :blink:

Айде сега, хвана и прихвана друг прилепнал постулат и давай да вървим. 
Що си толкова сигурна, че всичко е любов и страх?

Виж дали не можеш да се справиш с тия две области, именно защото са много важни за теб. Повишила си нивото им на важност до степен да ги гледаш отдолу нагоре и да не смееш да ги пипнеш сакън да не ги развалиш.
Когато направиш нещо много важно в съзнанието си, почваш да не работиш с него, щото то нали е велико и важно...

Разбира се, съзнанието може и да избере да се направи, че то е определяно от битието.

Друг много важен "закон" на процесинга...
Ти си винаги причината за нещата. Дори ако в един момент си следствие, преди това в ролята си на причина си постановил, че искаш да бъдеш следствие...

Цитат на: Yaya в Юли 08, 2011, 04:42:37 pm

Вероятно, значение има и степента на желание - тоест, колкото е по-голяма, толкова повече те е страх да не изгубиш възможността да получиш желаното. Аз, например, имам само 1-2 области, с които не мога да се справя, но са много важни за мен. В останалите, "искам и получавам". Вероятно в такива моменти се появява страхът, а не невчесаната мисъл. Нали всичко беше Любов и Страх  :blink:

Айде сега, хвана и прихвана друг прилепнал постулат и давай да вървим. 
Що си толкова сигурна, че всичко е любов и страх?

Виж дали не можеш да се справиш с тия две области, именно защото са много важни за теб. Повишила си нивото им на важност до степен да ги гледаш отдолу нагоре и да не смееш да ги пипнеш сакън да не ги развалиш.
Когато направиш нещо много важно в съзнанието си, почваш да не работиш с него, щото то нали е велико и важно...

Ами, а, де??? Що, откъде да знам що са толкова важни. То нали затова не мога да се справя  осъзнаването на проблема е крачка към решаването. Да лепна още една заучена фраза 

Ама виж сега какво мисля - Любов е, защото е търпение, защото, ако аз не те обичам, няма да съм търпелива към теб и всичко, което ти представляваш. Ако не си обичам работата, няма да съм щастлива да я работя и пр. позобни блудкави примери. А страхът е страх, защото това те спира. Мен ме е страх от високо, ама мнооого. Съответно, не бих тренирала скално катерене. Преди исках да скачам с парашут, за да го преодолея. Не го направих, защото ме беше страх и нямах вяра в себе си. Знам, че първия скок е с придружител, но ако нещо стане? Ще си умра, без да съм оставила поне детенце след себе си    Та така, Любовта ръчка, а страхът спира. Досега не съм оборила в практиката този постулат, но предстои още вода да изтече.