чакайте малко....
мисля, че говорите за 2 различни неща...едно е да знаеш, че детето ти обективно е престъпник, но въпреки това да го обичаш...дете ти е, нормално. Друго е да го защитаваш като "на мама доброто синче"...значи, можеш да изпитваш любов, но и да виждаш ясно в какво се е превърнало детето ти. И това е огромна драма за родителя.
А по въпроса за добрия и лошия родител...в психологията има понятие "достатъчно добра майка", т.е. да правиш най-доброто, на което си способен към дадения момент. някои дават повече, други по-малко, но всеки се опитва поне...и да си дадеш възможност да не си идеален, а просто човек, със своите си слабости и трудни моменти.