Разбирам те – при всички мои роднини и близки познати, които по призвание, и професия, и работа са творци, вечно има някакво неудовлетворение:)
При други познати творци, чиито хороскопи съм следила, има същото неудовлетворение, но да речем, че те търсят консултация, точно защото имат някакъв проблем, който в основата си пак е неудовлетворение.
Може би това е цената, която плащате за таланта си:)
А може би това неудовлетворение е необходимо, за да творите
Е, съгласна ли си да плащаш с известно неудовлетворение и да си имаш таланта или предпочиташ да припкаш бодро в живота без особени проблеми и неудовлетворения:)
[/quote]
Или казано на кратко: "Изкуството изисква жертви!"
Знаеш ли, Ан колко пъти съм се молила да не съм толкова чувствителна, за да живея по-леко и по-спокойно. Но именно тази чувствителност ми позволява да творя и да го правя от дъното на душата си. На въпросът на моите приятели и близки "Как успя да го интерпретираш така?" или "Как ти дойде тази идея?" никога не съм можела да отговоря смисленно. Всичко е от емоциите. До ден днешен не търся призвание за това, което правя. Не съм от типа творци, които мечтаят за популярност и пари. Когато съм правила изложби ми се е случвало да подаря картина на напълно непознат, просто защото съм виждала, че произведението ми им харесва истински и знам, че то ще бъде в дом, в който ще е оценено, не зщото струва скъпо, а защото е истински харесано. За мен е чест да знам, че това което съм създала е докоснало истински душата на някого. Крадили са ми също картини, и знаеш ли, за ужас на обкръжението ми не съм се чувствала ограбена, защото знам, че за да ми открадне картина, то тази картина се е харесала на крадеца и явно е нямал пари, за да я закупи. Само ми е ставало мъчно, защо не ми е поискана директно, а е било нужно да се предприема криминален акт и да се стига до такова унижение.
Най-силните ми творчески години са били тогава, когато съм имала емоционален дисбаланс (развод, нещастие в семейството ...).