Хубаво нещо ще се окаже благодарността
За мен е най-важно да е искрена, от сърцето.
И аз когато видя привидна/фалшива благодарност, предпочитам въобще да не ми благодарят.
В крайна сметка ако нещо съм решила за някого да направя, съм следвала сърцето си, не съм тръгнала с кошница за хвалби и аплодисменти... Но има и такива хора вероятно...
Когато видя, че човек искрено ми благодари, се чувствам неудобно, ако вземе всеки път да ми го повтаря.
Благодарност от лицемерие не приемам - нея лесно я разпознавам и предпочитам да се премълчи, да не се хабят думите напразно, ако не идват от сърцето.