Често използваме като синоними „призвание“, „талант“, „дарба“, „умение“ и др.
За целите на тоя разговор ще ги разграничим. Има, например, дефиниция за таланта- 99% труд и 1% дарба.
Според определението за призванието в уикиречника, това е умение, което си имаме, независимо, че не сме го усвоявали или развивали съзнателно. За това го свързваме с Луната и минали животи. Но ние сме се прераждали много пъти и е естествено да имаме много „стари“ умения. Но това, което е от особена важност за тоя живот , е призванието и го свързваме и с асцендента – показваме го пред другите, видно е, чрез него общуваме със себе си и другите. Например, имаме дарбата да пеем – пеем и в мъка, и в радост. Някои астрологични теории твърдят, че в тоя живот, примерно, живеем с асценденти Овен, Телец, Близнаци/с прогресивните/, а в следващия живот ще се преродим със следващите асценденти- Близнаци, Рак, Лъв- и т.н.
А професионалната реализация, а и работата- често са въпрос на конюнкура:) /както каза Уран/ – за тях съдим по други неща в хороскопа.
Защо откриваме призванието трудно – може би защото смятаме, че трябва да сме невероятен талант в някаква си област – а всъщност не е точно така – по-скоро важното е, че чрез призванието се изразяваме, че без него не можем, че го прилагаме в живота си направо по инстинкт, че то е „здравата почва“ под краката ни в тоя живот, че ни връща равновесието, когато нещо го наруши и т.н. Например, имаме си дарба да общуваме с животните или растенията – когато сме сред тях се чувстваме добре, в „свои води“, но не е задължително да сме животновъди или растениевъди:) Или пък сме спортни натури, приятно ни е и даже ни е потребно да тичаме всеки ден из парка, но може да не сме се захванали със спортна кариера.
А можем просто да обичаме и да умеем да подреждаме чекмеджета:)/сетих се за един филм, в който главната героиня заяваваше, че подрежда чекмеджета, когато иска да се съсредоточи, да вземе решение, или пък просто иска да си почине:)/
Всъщност, може и да не се препитаваме с призванието си, но живеем с него и то присъства непрекъснато в живота ни.
А дали можем да печелим от него /трябва ни връзка с втори дом, с управителя му, или пък с кардиналните сигнификатори за пари/. Дали може да ни е професия и работа- там пък трябва да се връзва с 6-ти и 10-ти дом. И най-вече- свободният ни избор- той си казва думата във всичко.
Неудовлетворението и мизерията – ами те не е задължително да имат нещо общо с призванието – пример- поетеса/завършила е педагогика, не е работила като учител, работила е малко като журналист, печели някакви смешни суми като щатен секретар на половин работен ден като секретар на дружеството на писателите, живее си в мизерия, често е неудовлетворена от живота, даже и от стиховете си, но тя е ПОЕТ във всеки ден от живота си, каквото и да върши, както и да живее и т.н.
Човек не може да е нищо повече и нищо по-малко от това, което е – независимо какви титли има, какво работи, колко печели и т.н.
И стигаме до това, как откриваме и „назоваваме“ призванието си – аз предложих метод на Hm, но нещата рядко стават с прозрение за 5минутен разговор- като много неща- търсим връзка със себе си и подсъзнанието дълго понякога. Дивна може да разкаже как и кога е разбрала, че призванието и е да е художник.