Всяка държава си има своите вътрешни проблеми. Важното е, дали държавата се опитва да ги разреши и как. Колкото и да не ми е интересна политиката, щом съм жива, значи малко или много съм свързана с нея и имам отношение към същата. Не живея сам сама на пустинен остров, а съм зоабиколена от хора, както радващи се, така и нещастни. Болка има навсякъде, защото тя е част от живота, но важното е да се работи по проблема, за да не е толкова болезнен.
Да, съгласна съм с теб, че начина на мислене е коренно различен. Имам познати, с които съм обсъждала този болезнен въпрос на България. Миналата година имах две колежки, едната си осинови момиченце от Китай (както вече споменах процедурата е изключително бърза и на нея и отне 2 години точно), а другата ми колежка с мъжа си си осиновиха момченце от Таити (при нея процедурата е още по-кратка). И двете деца са в изключително добри и сплотени семейства, с високообразовани родители, с големи доходи. От сега се знае, че на тези дечица няма да им липсва нищо.
И още нещо се сетих. В България се сочеха навремето с пръст осиновените деца. Имам братовчедка, която беше осиновена. Няма да забравя как тя се чувстваше зле да я сочат с пръс в училище и да и казват толкова тежки думи, като копеле например.

От къде знаят децата? От родителите. И тези родители какво ги бърка всичко това? Ето например, това в Канада специално не съществува. Семействата си имат свои и въпреки това осиновяват. Така е и в САЩ. На хората, които са поели грижи, ласки, възпитание, финансова издръжка за едно дете, което не им е биологично се гледа с голямо уважение. Тук не се прави разлика между биологично и небиологично дете. Всички са равни. В училищата, в които съм работила съм имала много осиновени ученици (преобладават китайчета). Разбирам, че са осиновени едва на родителските срещи като видя родителите. А в БГ се знае още преди началото на учебната година. Клюки сред колегите, като че ли детето е виновно за това, че е било изоставено. Много злоба има все още в БГ. Много е жалко, че го казвам, но такива са ми наблюденията. Не е човешко да се наранява една малка душичка с тежки думи, които не е заслужила.