Лазарев пишеше някъде как написал първата си книга и я дал на познати да прочетат, до един му я върнали с думите, че е ужасна и неразбираема и трябва да я преработи. Лазарев си седнал на д-то и три нощи ...медитирал върху нея, облъчвал я с чувство и не променил грам думичка. След това дал същия текст на същите приятели и този път отзивите били отлични.

Ако четящите не го разберат като вярно за себе си, в синхрон и докосващо някаква част от тях в разбиранията им за нещо, колкото и да медитира върху книгата няма да има кой знае какъв резултат. Не може да внушиш на някой нещо, което не му е присъщо.

Асол, навремето четох как се прави реклама, примерно продават маратонки на тинейджъри, първо се изготвя фона, който е подходящ за тия тинейджъри - примерно някоя метъл банда, скайбордове, писане по стени с графити - каквото и да е. Като е готов фона, рекламните специалисти се кълнат, че каквато и реклама да се подаде на тоя фон, всяка хваща дикиш.
Това имах предвид - ти всъщност каза същото - ако чувството, усещането от рекламата не докосне душата, менталното послание няма да стигне доникъде.
Ето защо казвам, че вселената е чувствено-ментална, а не само и просто ментална.

казват, че мисълта не напуска мозъка без да се загърне в емоция:)

Мисълта е безсилна в тоя свят, напук на всеобщото разбиране, че тя гради света. Инструментите на мисълта, с която тя копае, са усещанията. Все едно нямаш ръце, а искаш да нарисуваш картина. Ръцете са усещанията, мисълта трябва да се обгърне в съответстващите усещания и тогава именно се осъществяват желанията.
Ако останат само на ментално ниво, никога не се реализират.

Всяка дума и мисъл са енергия на съзнанието
Следи си мислите - те стават твои думу.
Следи си думите - те стават твои действия.
Следи си действията - те стават твоите навици.
Следи си навиците - те стават твоя характер.
Следи си характера - той става твоята съдба."