Страх ли ви е да погледнете навътре към себе си и да се срещнете очи в очи с демоните вътре във въс, със своите страхове, комплекси, чувство за малоценност, омраза към най-близките и към себе си, саморазрушителност, разрушителност и всичко останало?
Избягвате ли да мислите за подобни болезнени за вас теми?

Бъдете честни!

Не. Но с времето колкото повече ги гледам, толкова повече осъзнавам, че са преекспонирани и плод на самозаблуди. Още ме свива под лъжичката като се сетя за някои самовнушени грехове. Вероятно е и да не са отшумели напълно някои саморазрушителни импулси. По-скоро са се трансформирали. Но дискомфортът от тях никога не е бил толкова силен, че да се е налагало да избера бягството от реалността или самозабравата. Болката, гневът и омразата са били осъзнати и като причина и като последица. Съответно - успешно контролирани или сублимирани. Те ти плутонов ключ. Разбира се, възможно е това да е заблуда и именно тази заблуда да е въпросното бягство от реалността. :blink:.

Страх ли ви е да погледнете навътре към себе си и да се срещнете очи в очи с демоните вътре във въс, със своите страхове, комплекси, чувство за малоценност, омраза към най-близките и към себе си, саморазрушителност, разрушителност и всичко останало?
Избягвате ли да мислите за подобни болезнени за вас теми?

Бъдете честни!

Как може да ме е страх от такова нещо, като това ще ме направи свободен?

Обаче с такива домофикации, като нашите на човек не му се дава да гледа навътре в себе си, щото има друго за задача и чак когато я завърши може и да му се даде да я погледне
Иначе това е една от любимите ми теми, но първо, че сам не е добре да се прави, втори са много малко хората, които обичат тези неща и те трябва да са "ранени" за да го правят и да търсят лекарството за раната им.

Не, винаги съм го правила, дано да съм била мах обективна, но навярно не съм.

човек може да се страхува, ако си мисли, че ги няма тия качества или чувства у себе си- но те си стоят у всички ни- и най-неочаквано могат да се проявят, колкото и да си мислим, че сме осъзнати:)

Откак се помня, все това (и само това) правя. :mellow:

Как може да ме е страх от такова нещо, като това ще ме направи свободен?

И аз така мисля, но явно за повечето хора това е доста трудно и дори не го желаят.

Обаче с такива домофикации, като нашите на човек не му се дава да гледа навътре в себе си, щото има друго за задача и чак когато я завърши може и да му се даде да я погледне

И защо? Каква е тази задача, която трябва да завърши?

Иначе това е една от любимите ми теми, но първо, че сам не е добре да се прави, втори са много малко хората, които обичат тези неща и те трябва да са "ранени" за да го правят и да търсят лекарството за раната им.

Аз го правя сама на себе си и върху другите! Обаче другите се плашат, когато го прилагам върху тях. Пък аз нищо особено не правя, а само им задавам въпроси. Но за тях това е много и се дърпат.

Правя го непрекъснато, във всекидневието си. Но не мисля че е на толкова дълбоко ново както ти го описваш. Забелязвам тези проявления в себе си, и се надявам някой ден да мога да ги приема и осъзная напълно, че да се освободя от тях

Обаче с такива домофикации, като нашите на човек не му се дава да гледа навътре в себе си, щото има друго за задача и чак когато я завърши може и да му се даде да я погледне

Не знам за каква задача става на въпрос, но според мен за да може човек да разбере другите, първо трябва да направи същото със себе си. Промяната е първо с нас, после в света около нас.

Как може да ме е страх от такова нещо, като това ще ме направи свободен?

Зависи от човека. Това значи да си признаеш всички тези негативи пред себе си, не е лесно.. А има хора които никога не признават себе си за виновни. Те са "безгрешни" пред себе си, познавам такива. Тези хора не осъзнават, че това ще ги направи свободни!
Аз вярвам, че това ме прави свободна и затова се стремя умишлено към промяна, и много лесно си признавам грешките. Мисля, че е въпрос на характер до някъде...

И аз така мисля, но явно за повечето хора това е доста трудно и дори не го желаят.

Не им е път, що да ги виниш? Нали и те са част от разнообразието и са модел за хора с техни съдби и пътища. Цаката е да си намери човек пътя и средата и да не забравя, че в битието и под небето - разнообразие има бол.

И защо? Каква е тази задача, която трябва да завърши?

Говорех за факта Плутон и Сатурн в 1-ви дом. Просто тия двамцата правят един цикъл средно около 35-40г, в зависимост от Плутон и техния цикъл не се води и слави с "добро" положение. И когато деца се раждат с подобен цикъл (или какъвто и да е друг) в ъглови домове имат за цел нещо, което, в зависимост от планетите предопределя цялата философия и път. А при Плутон и Сатурн пътя е - кърши, чупи и хвърляй, дай път на новото.

Аз го правя сама на себе си и върху другите! Обаче другите се плашат, когато го прилагам върху тях. Пък аз нищо особено не правя, а само им задавам въпроси. Но за тях това е много и се дърпат.

Аз пък това го правя САМО на лични или САМО на 4 очи! Щото някои се сриват много бързо, като обхванат моделите, но пък от друга страна - обхванат ли ги и промяната почва.

Страх ли ви е да погледнете навътре към себе си и да се срещнете очи в очи с демоните вътре във въс, със своите страхове, комплекси, чувство за малоценност, омраза към най-близките и към себе си, саморазрушителност, разрушителност и всичко останало?
Избягвате ли да мислите за подобни болезнени за вас теми?

Не.
Не.

Мисля, че може и преди времето, за което говориш да се започне и да се завърши част от този път и да се постигне изцеление в някои области от живота. Бях чела някъде нещо за възрастта 26 години, когато някои започват психоанализа. Аз започнах своята лична психоанализа, която си правя сама точно на тази възраст.

Причините и повода са особено важни...,за да започне един процес....

Hm, от малкото неща, които взехме до сега в унито (още съм в самото начало) бих искала да ти кажа, че психоанализата на Фройд е най-трудният и бавният терапевтичен метод, който продължа с години 5,10 и повече, а също и скъп. Често води до привързаност към самия терапевт и непрекъсната нужда се споделя.
Не си мисли, че ще стане толкова бързо, колкото си мислиш, а и сама на себе си без да си специалист дали ще виждаш нещата обективно? Връщайки се назад ще искачат все "нови и нови" неща.

Страх ли ви е да погледнете навътре към себе си и да се срещнете очи в очи с демоните вътре във въс, със своите страхове, комплекси, чувство за малоценност, омраза към най-близките и към себе си, саморазрушителност, разрушителност и всичко останало?
Избягвате ли да мислите за подобни болезнени за вас теми?

Бъдете честни!

Каквото и да кажеш прозираш като найлонова торбичка,че теб те е страх от изброените процеси.
Хайде,ето ти желания(несъзнателно) отговор на въпроса ти:Да,страх ме е.
И сега какво?
Ти сигурно ще бъдеш нечестна,нали?Или изобщо няма да ми отговориш?

Tц!

Страх ли ви е да погледнете навътре към себе си и да се срещнете очи в очи с демоните вътре във въс, със своите страхове, комплекси, чувство за малоценност, омраза към най-близките и към себе си, саморазрушителност, разрушителност и всичко останало?
Избягвате ли да мислите за подобни болезнени за вас теми?

Бъдете честни!

Да.

Hm, от малкото неща, които взехме до сега в унито (още съм в самото начало) бих искала да ти кажа, че психоанализата на Фройд е най-трудният и бавният терапевтичен метод, който продължа с години 5,10 и повече, а също и скъп. Често води до привързаност към самия терапевт и непрекъсната нужда се споделя.
Не си мисли, че ще стане толкова бързо, колкото си мислиш, а и сама на себе си без да си специалист дали ще виждаш нещата обективно? Връщайки се назад ще искачат все "нови и нови" неща.

Това си е така. Но искам и аз да ти кажа нещо. Слушай какво ти казват преподавателите и запомняй, но не им се доверявай напълно. Разчитай най-вече на собствената ти интуиция. Не всеки преподавател изобщо е достигал до нещата, за които говори. Някои са само преподаватели, а други са и психотерапевти. По психология се учи едно, а по психоанализа друго. Аз лично изобщо не признавам специалността "Психология" като нещо, което може да направи човека специалист, защото там не се учи психоанализа. Освен това съм вижадала как психоаналитици и преподаватели по психоанализа едновременно се страхуват да използват някои обикновени методи от психоанализата, защото по принцип изглеждат не особено научи, общоприети в обществото, макар да са част от психоаналитичните методи. Това са хора, които следват прочетеното в книгите, но не прилагат върху себе си в достатъчна степен и като че ли някои от тях се страхуват да го прилагат върху себе си.

Така....  :blink: Както предполагам знаеш в психологията има няколко школи - 7. Психоанализата или психоаналитичната школа е една от психологичните школи в психологията, 5-тата. Основоположник й е Фройд. Други прадставители на тази школа са: Юнг,Адлер, Ана Фройд, Ериксън
Учат се и школите и дяловете и поддяловете и много други неща.
А това към коя школа ще се насочи човек дали към психоаналитичната, бихейвиористичната, когнитивната или гещалт всеки сам решава и прави своя личен избор. Защо винаги трябва да има страх, за да не се прилага нещо? Не може ли да са привърженици на друга школа и да са установили, че има много по-работещи методи?

Така....  :blink: Както предполагам знаеш в психологията има няколко школи - 7. Психоанализата или психоаналитичната школа е една от психологичните школи в психологията, 5-тата. Основоположник й е Фройд. Други прадставители на тази школа са: Юнг,Адлер, Ана Фройд, Ериксън
Учат се и школите и дяловете и поддяловете и много други неща.
А това към коя школа ще се насочи човек дали към психоаналитичната, бихейвиористичната, когнитивната или гещалт всеки сам решава и прави своя личен избор. Защо винаги трябва да има страх, за да не се прилага нещо? Не може ли да са привърженици на друга школа и да са установили, че има много по-работещи методи?

Цитираш ми наученото, но не използваш интуицията си.

напротив