Дивна,
примера, който си дала за успокояването на любимия посредством физическа намеса изразяваща се в масажиране на произволно избрания крайник на партньора (пиша ти го нарочно сложно, като за преподавател, че ме разбереш най-правилно 
) бих могъл да го разгледам от 2 гледни точки:
1-вия е несъзнатото и неосъзнатото даване на "любов" посредством успокоението чрез допира, който, ако връзката е ранна е един вид неосъзната проекция и усет, как би тя се успокоила най-бързо, ако тя е в това положение вместо него.
В този случай, който е много често срещан за мен любов няма, а има действане така, както на теб би ти било най-разумно, логично, привично и т.н.
2-рия е когато, вече познаваш партньора и знаеш, кое ТОЧНО му е необходимо, за да речем той да е спокоен, кротък и т.н. И тука идва да попитам - това любов ли е или грижа? Или ще кажеш, че в любовта има и други явления, които са част от нея. А и тя е част от тях.
Тадж, тактилните усещания носят наслада на тези, които имат това развито чувство. В случая дадох пример с тях без да ангажирам някой да бъде задължен да ги прилага. При мен те са силно развити и е ясно, че привличам хора с привес към тези усещания.
Любовта има много измерения и в зависимост как ние я усещаме, така я и изживяваме. Има хора, които я разбират на чисто физическо ниво, други на интелектуално, трети на емоционално, четвърти на всички нива... и т.н. Според опита ни, който неминуемо идва с времето може да преминем през всички нива, за да се спрем на тази любов, която чувстваме, че е именно нашата, защото се чувстваме самите себе си, т.е. най-комфортно.
Аз може да разбирам и да чувствам любовта по един начин, а ти по друг, но това не означава, че моя начин е правилен, а твоят е грешен. Аз мога да изразявам любовта си по един начин, а ти по друг, като това също не означава, че моят начин е за предпочитане.
Ако в реалният живот се срещнем например и аз те обичам по моя си начин, който на теб не ти носи наслада, щастие, радост и всичките прекрасни чувства, които можем да изживеем, то тогава е ясно, че не сме създадени един за друг. И ти или аз, или и двамата ще вземем решението да се разделим, за да си дадем шанса да срещнем тази любов, която ще ни направи щастливи. Да срещнем човекът, който ще обожава да получава именно нашата любов, такава каквато е.
Тази тема е философска, така че няма изчерпване. И за ужас на Ан, ако така продължаваме, ще се окаже най-дългата тема във форума. :blink:
Копирам нещо за любовта, което е простичко схематизирано и лесно за асимилиране:
ЛЮБОВТА Е ДАВАНЕ НА ЖИВОТ ,НА ВРЕМЕ,НА СРЕДСТВА.
ЛЮБОВТА Е ГРИЖА.
ЛЮБОВТА Е ДЕЙСТВИЕ, А НЕ ЧУВСТВО.
ЛЮБОВТА НЕ Е ЕМОЦИЯ, НЕ Е ПОРИВ,ТЯ Е ЕДНО ИЗЛИВАНЕ НА ТВОЯТА СЪЩНОСТ ВЪРХУ ДРУГИТЕ.
Съществуват 4 типа любов
- любовта АКО / най егоистичната /пример : ако ми купиш пръстен
- любовта ЗАЩОТО /пример : защото си с дълги крака и руса коса
- любовта ВЪПРЕКИ / пример : въпреки,че си инат те обичам
- и най-съвършенната АГАПЕ ЛЮБОВ – / така Бог обича нас /
/ така родителите обичат децата си /
Да обичаш значи да се раздаваш и както казва Надежда Захариева и
……“ МИГОМ ДА ЗАБРАВИШ,КОМУ, КАКВО СИ ДАЛ ……“