Луната ми е единствената удавена и то солидно планета, само негативно аспектирана. Не съм сигурна, че я познавам добре, за съжаление, а ми се ще. Не са ми толерирали емоциите като дете, никак даже - но аз си намирах отдушник другаде, сред приятели и по тоя повод все се скитах нанякъде, докато живеех с родителите си. Може би и затова още на 12-13 знаех със сигурност, че при първа възможност ще замина да уча надалеч и няма да се върна :blink:. Направих го на 18.
Наложи ми се обаче, преди няколко години да се сблъскам отново с описаното във връзка с друг важен за мен човек...
Така че тия въпроси трябва да се решават, а не да се бяга от тях, вероятно. Друг е въпросът, че решенията не са от леките :blink:.
Дисбалансът на тази ми Луна се усеща най-вече в много лични и интимни контакти. Аз също допускам грешката да не си казвам там от какво имам нужда. Но това определям като нещо, което ми пречи.
И друго - доколкото съм успяла да анализирам себе си и събитията по време - то, когато се подчинявах повече на инстинкта и интуицията по-малко бърках, или поне така си мисля сега. Откак умът взе превес се лутам като топче в онези автомати - флиперите, където му действат само физичните закони, въпреки че по пътя на логиката следва да е обратното...
А може и да греша :blink:
п.п. иначе разбрах от първия път, че не се прави връзка между Луна и отговорност, което е добре, защото откак преди няколко дни се обърна Меркурий ретро по прогресия реших, че започвам да оглупявам и не съм съвсем с ума си
