Проблемът на оня е, че държавата е злонамерена, енергиен вампир, не си върши работата, за която е създадена и не установява контрол.
Библията прави същото - показва ти жалоните, през които да минеш, ако не искаш да се изгубиш. Дава ти заповеди, които да следваш, за да останеш с душата си и да я развиеш.
Държавата дава заповеди, за да оцелее цялото общество.
Когато държавата е разрушена, обществото не оцелява, а отделният индивид или бърза да търси нова държава, или не оцелява също.
Но по въпроса за общото и частното - целият свят е нищо повече от твоя вътрешна част, няма нищо друго, освен ти самият. Хората, държавите, политиците, оня с пъстървата и оня с фабриката - всичко това си ти.
Само че е по-лесно да работиш с непосредствената си близка час,т която познаваш като себе си, отколкото с целия останал свят, който не разпознаваш на тоя етап като част от себе си.
Така че - работи с онова, което разпознаваш като себе си, някой ден ще се разшириш и ще започнеш да работиш и с части, които сега смяташ за нетвои, тогава ще ги разпознаеш.