а, е, зависи от гледната точка
... апропо, винаги ми е било чудно защо са ми безразлични точно котките. сега, доколкото се сещам, броят се само на трите пръста на едната ми ръка тези котки, които съм била забелязала и съм била имала някакво лично отношение към тях, че даже и то гальовно - и то знаете ли защо, - ей сега узнах и аз - защото преди това съм имала такова към хората, които ги дундуркат - баба ми, един дето ми въртеше главата и племенника ми 
Така вече става- но ще е висш пилотаж, ако можем след осъзнаваме на нещо неосъзнавано, да попроменим някак нещата, там където желаем:)
о, това беше едно съвсеееем мъничко осъзнаване. далеч съм още от висшия пилотаж в тоя смисъл, защото преди това имам да осъзная още неща за животните.
например, защо не обичам да пипам или да пърхат около мене, камо ли да летят в лицето ми, о ужас, птици. обичам обаче, да ги гледам, най-добре по-отдалеч, без съприкосновение.
хамстери, морски свинчета и др.п. - също не обичам да пипам, племенниците ми много се бъзикаха с мене да ми ги слагат на рамото и да ме слушат как пищя от това...
виж кучета, тип овчарска порода, харесвам да виждам, даже погалвам понякога ... но да имам у дома си куче (из апартамента) не бих искала, виж ако живея някога в къща - такова някакво ще си взема.
коне обичам, особено тия по високите планини, почти диви ...
въобще всички животни в естествената им среда - нямам против да ги видя, стига да не съм се оказала точно на пътя им

обаче, понеже на котките "естествената" среда е домашната - ами така си е, не съм домошарка, ... и тъй и тъй, не щъ да съжителствам с котки

... ей, само задачки, нещо друго ще трябва да променям, ха - или да се оглеждам за мъж с къща, хаха