Мен лично не са ми интересни нито единия, нито другия. Не съм привърженик на такива, които се изживяват като гурута, като притежатели на някаква единствена и неоспорима истина. Такава няма - истината е лична. Хората им идват някакви идеи, прозрения главно заради самите тях и това, което преживяват. Та в тази връзка Кастанеда с Луна в първи дом в опозиция на Сатурн част от тао с фокусна точка Венера във Водолей, вероятно е имал причини да пренасочи енергията си и да се опита да погледне и от един по друг ъгъл.

Мен лично не са ми интересни нито единия, нито другия. Не съм привърженик на такива, които се изживяват като гурута, като притежали на някаква единствена и неоспорима истина. Такава няма - истината е лична. Хората им идват някакви идеи, прозрения главно заради самите тях и това, което преживяват. Та в тази връзка Кастанеда с Луна в първи дом в опозиция на Сатурн част от тао с фокусна точка Венера във Водолей, вероятно е имал причини да пренасочи енергията си и да се опита да погледне и от един по друг ъгъл.

Аз не казвам , че съм последовател на някои от тях..Просто констатирам...позицията на Луната в двете карти и огнения елемент...
Имам по-различно отношение към луната в 1-ви дом..,както и луната въобще на кардиналните оси в картата...
Винаги казвам , че чуждата мъдрост и истина не са мои..,но това не означава , че мога да отрека приноса им...Защото те имат безспорно много последователи в цял свят!
Съгласна съм , че всеки аспект особено твърдите м/у Луна и Сатурн има един по-различен прочит..и създава прекалено силно напрежение в емоционален план...,но това не е всичко..Все пак в картата на Кастанеда намираме една екзалтирана луна...

... а кой е казал, че си ?!  Коментирам една от пуснатите от теб карти като не разглеждам Луната само по знак.
Всъщност може би първо трябва да уточним кой какво разбира като казва за някой, че е духовен човек. Такива като Ошо и Кастанеда, които имат много последователи, или например един човек от село, но естествен, човечен. 

... а кой е казал, че си ?!  Коментирам една от пуснатите от теб карти като не разглеждам Луната само по знак.
Всъщност може би първо трябва да уточним кой какво разбира като казва за някой, че е духовен човек. Такива като Ошо и Кастанеда, които имат много последователи, или например един човек от село, но естествен, човечен. 

Така усетих нещата..,като рече "мен лично" в по предишния си пост...

Естествен и човечен може да бъде и онзи , който не е духовен...Духовността предполага далеч по-различни неща според мен.

Ако искаш да забогатееш, създай своя собствена религия. Тук я търси земята. :blink:

Всъщност и това не е сигурно. В някои източници се споменава дата на раждане 27 август. И дори в началото на септември :blink:. Това, което е записано в паспорта й, пък със сигурност се различава от фактическия й ден.

По онова време, пък и почти до средата на този век в тази част на Балканите децата не са записвани с фактическия си ден на раждане, поради високата детска смъртност, а ... едва ако е сигурно, че са оцелели. Това е факт между другото и в някои населени места дори и в България до към средата на 60-те години включително - планинските погранични села, без административни офиси в тях - децата, родени през зимата, са се записвали в общината едва когато се стопят снеговете и пътищата станат проходими. Другото предимство на този подход - ранното вписване на родените деца само е създавало административни спънки при евентуална ранна смърт - аутопсия, патолози, смъртен акт. За онези хорица денят никога не е бил от съществено значение. На една колежка на майка ми например, жена на около 55 години - майка й и е казвала, че родена "по зарязване на лозето", а е записана в началото на май - след Великден . Тогава и празнува, де, щото друга дата не може да нацели.

Точно така :blink:
и като добавим едни изчерпателни анализи по такива карти
не че не е от значение да се намери отправна точка, но ако такава е основата...

Ако искаш да забогатееш, създай своя собствена религия. Тук я търси земята. :blink:

Хъбард е най-добрият пример за това.   

Картите на двама любимци...

Рамана Махарши


Нисаргадата Махарадж

Цитат на: Asol в Октомври 27, 2011, 04:38:21 pm

Цитат на: Марая в Октомври 27, 2011, 04:12:20 pm

Нищо и няма на луната ти...все пак е земна...По всяка вероятност именно тя ти е дала тласъка към метафизичното...

Хайде бе, земна Луна и афинитет към метафизичното.  :rolleyes:

Разбира се...и и се отдава...,защото без земя забрави , че можеш да стигнеш далеч...Необходими са определени качества за постигането на знания , за разбирането им..,за достигането на информация...
Мислиш ли , че една въздушна луна- /9 дена-10 акъла/...или една огнена ще има време да стигне...
Водната ще усеща..,но няма как да приспособи знанието , няма как да го предаде....
Земната луна си е земна... ..Даа..,важна е фазата , важни са аспектите...,важни са и много други неща...



kартата на Майка Тереза...Ето една земна Луна... :blink:

Не знам защо разглеждате Луната самостоятелно?!  Луната отразява светлината на Слънцето, така че реално тя е едно светло копие на неговата мощ.

Не знам защо разглеждате Луната самостоятелно?!  Луната отразява светлината на Слънцето, така че реално тя е едно светло копие на неговата мощ.

Ееее, еее, ееее, определено не съм съгласна само с тълкуването на Луната, прсото за това стана въпрос в темата, но и не мисля, че е толкова малковажна. Тя си е втория значим фактор за мен след Слънцето в наталната карта. Да не говорим, че е бързоподвижна, което честно казано, мисля, й дава доста повече персонална характеристика, отколкото слънцето + в някои натални карти може да е доста по-доминираща от него.

Цитат на: Divna в Октомври 28, 2011, 03:33:11 pm

Не знам защо разглеждате Луната самостоятелно?!  Луната отразява светлината на Слънцето, така че реално тя е едно светло копие на неговата мощ.

Ееее, еее, ееее, определено не съм съгласна само с тълкуването на Луната, прсото за това стана въпрос в темата, но и не мисля, че е толкова малковажна. Тя си е втория значим фактор за мен след Слънцето в наталната карта. Да не говорим, че е бързоподвижна, което честно казано, мисля, й дава доста повече персонална характеристика, отколкото слънцето + в някои натални карти може да е доста по-доминираща от него.

Съгласна съм с теб.  :blink: Луната, като рефлектор на слънчевата светлина ни дава общата картина за човека и неговия вътрешен свят, например как взима решения. С главата (Слънцето) или със сърцето (Луната). Ако едно от светилата е наранено, то тогава какво правим? Ако например Слънцето е наранено, а както знаем Луна отразява неговата енергия ... тогава какво? Ако пък Слънце е силно, а Луна наранена ...? И тъй като Луна се асоциира с думата "поведение", то тогава как може да се намери баланса между двете светила, ако Луна е силна, а Слънце слабо или обратно? Нещо не ми се връзва както и да го мисля. Всички със силни Луни би трябвало да взимат решения със сърцето си, да ама в някой случаи трябва да се мисли и с главата (Слънце).    Най-доброто решение е и двете светила да са добре поставени и аспектирани в радикса, но както знаем това рядко се случва. Често едното светило е наранено и липсва баланс, който е необходим за вътрешния ни конфорт. Ако Слънце е наранено например, то тогава сърцето (Луната) не манипулира ли главата (Слънцето)?

Човек се учи да живее с дисбаланса. Всъщност като цяло не мисля, че един дисбаланс е толкова отрицателно нещо, въпроса е как го използваш, защото всяко нещо си има две страни и това, което като общоприето нещо се вее като "добро, работещо, правилно" и т.н не го прави единственото. Казвам го като човек с Луна в заточение, която за сметка на това аспектира почти всички планети - я опозоции, я съвпади, но просто има аспект със всички планети, без Юпитер и Сатурн, само един от които е минорен. Не мисля, че винаги една силна луна взима решенията със сърцето си. Зависи какво разбираш под "силна Луна". Ако разбираш ненаранена, моята не е, но ако говорим за позициониране, аспекти и общо влияние в наталната карта, мога да ти кажа, че моята Луна ми е здравия, пресметлив разум. Чувство е, ама ... най-вече чувство за справедливост и дълг.  :blink:. Виж, Слънцето ми вече е далеч по-състрадателното , привързващото се и способното на компромиси.  :rolleyes:. Така, че всичко е строго индивидуално, мен ако питаш. Зависи от знаци, аспекти, позиция и т.н.
Но дори в общия случай, не бих разглеждала Слънцето като глава. По-скоро си мисля, че това е функция на Меркурий. Той взема рационалните решения. Слънцето е антипод на Луната по отношение на позицията, от която човек гледа живота. То е чувството за самостоятелност, Луната е някак си това, което иска да се интегрира, да се слее с общото или да превърне своето си в нещо като общо. Донякъде това може да бъде колизията на две ценности, но винаги нещата остават на вътрешен план, щом говорим за Слънце и Луна. Външния израз на конфликта глава-сърце е по-скоро в Меркурий-Венера. Поне аз така мисля.  :blink:
Относно вътрешни комфорт, не мисля че човек, който върви по тази планета, жив човек, изпитва идеално усещане за вътрешен комфорт. Дори да се реши един проблем, излиза друг, той ни тегне на главата и така. Да се чувстваме комфортно със себе си за мен е еквивалентно на край на духовния път. Все чувстваме, че нещо не сме направили, затова го правим.

Зависи какво разбираш под "силна Луна". Ако разбираш ненаранена, моята не е, но ако говорим за позициониране, аспекти и общо влияние в наталната карта, мога да ти кажа, че моята Луна ми е здравия, пресметлив разум. Чувство е, ама ... най-вече чувство за справедливост и дълг.  :blink:.

Добре поставена по дом и знак и добре аспектирана.

Твоята Луна е в Козирог и твоето щастие и чувството за удоволетворение идват, когато правиш нещата, които те вдъхновяват с уважение най вече към самата себе си. Луната ти е справедлива, отговорна ... Най-добрите управници са с Луна в Козирог. Каквато и да е работа, дори и най-неприятната ще се свърши докрай и то по най-добрия начин от хората притежаващи в радикса си Луна в Козирог. Затова чувстваш така нещата, т.е. Луната ти е чувството да имаш здрав и пресметлив разум.  :blink:

Какво би казала тогава за въздушните луни? Те също не ми идват много изразяващи и занимаващи се с емоция.  :unsure: По-скоро луната е като вътрешния свят на човека, никой не е казал, че винаги акцентът трябва да пада над това да обичаш, да си обичан и т.н и т.н

Какво би казала тогава за въздушните луни? Те също не ми идват много изразяващи и занимаващи се с емоция.  :unsure: По-скоро луната е като вътрешния свят на човека, никой не е казал, че винаги акцентът трябва да пада над това да обичаш, да си обичан и т.н и т.н

Луната представя, това, от което имаме нужда, за да се чувстваме обгрижени, обичани, нахранени и защитени (да се чувстваме в своята си лична крепост, в която никой не е състояние да достигне, за да ни нарани). В такъв случай въздушната Луна емоционално към какво подсказва? Да се чувства най-комфортно, когато е в партньорство, т.е. да има любим до себе си (Луна във Везни). Водолейската се чувства щастлива, тогава, когато има свободата да се чувства независима, свободна в чувствата си, естествена ... уникална. Близнашката Луна пък се нуждае от знания (да акумулира знания), да получава информация ... , за да се чувства щастлива. (наричам я енциклопедичната Луна  ) Много може да се говори за знаковите Луни. Всички ние имаме чувства и емоции, т.е. имаме в радиксите си по една Луна  , която отразява вътрешния ни свят, нашите емоции.
Въздушните Луни са също с емоции, които могат да изразят, чувстват, приемат ... по своя си уникален за тях начин - приятелски, свободно, интелигентно ...

за ръководтво не по луна, а по сатурн,  и у на 10
марс няма  организаторски функции- къде сте видели бог арес да е организиран, той има воля, нагон, смелост , ръководните му функции са "напред" и атака, умее да повежда, но не винаги да "довежда" за това трябва сатурн

та в тази връзка луна в овен не умее да ръководи, а да подпалва
не случайно се навъдиха много  овнешки луни във форума все пак уран яко ги е подкарал към астрологията

за ръководтво не по луна, а по сатурн,  и у на 10
марс няма  организаторски функции- къде сте видели бог арес да е организиран, той има воля, нагон, смелост , ръководните му функции са "напред" и атака, умее да повежда, но не винаги да "довежда" за това трябва сатурн

та в тази връзка луна в овен не умее да ръководи, а да подпалва
не случайно се навъдиха много  овнешки луни във форума все пак уран яко ги е подкарал към астрологията

 

Ако искаш да забогатееш, създай своя собствена религия. Тук я търси земята. :blink:

Определено, ако ще си губя времето с всякакви депресивни типове, които не могат да се оправят сами (следователно не са духовни - нямат вътрешно зрение и интуиция) ще искам дивиденти - под някаква форма :rolf: :rolf: Емоции - не, защото не съм водна зодия, нито уважение и респект - не съм огнена зодия, няма да ми е интересно и да си комуникираме, нещо, което въздухът би оценил, но с удоволствие една хубава извънградска къща, където да си почивам поне 2 месеца през годината и да си общувам с Земята и Природата.

Слънце - Козирог, изгряващ Сатурн 

Съгласна съм с теб.  :blink: Луната, като рефлектор на слънчевата светлина ни дава общата картина за човека и неговия вътрешен свят, например как взима решения. С главата (Слънцето) или със сърцето (Луната). Ако едно от светилата е наранено, то тогава какво правим? Ако например Слънцето е наранено, а както знаем Луна отразява неговата енергия ... тогава какво? Ако пък Слънце е силно, а Луна наранена ...? И тъй като Луна се асоциира с думата "поведение", то тогава как може да се намери баланса между двете светила, ако Луна е силна, а Слънце слабо или обратно? Нещо не ми се връзва както и да го мисля. Всички със силни Луни би трябвало да взимат решения със сърцето си, да ама в някой случаи трябва да се мисли и с главата (Слънце).    Най-доброто решение е и двете светила да са добре поставени и аспектирани в радикса, но както знаем това рядко се случва. Често едното светило е наранено и липсва баланс, който е необходим за вътрешния ни конфорт. Ако Слънце е наранено например, то тогава сърцето (Луната) не манипулира ли главата (Слънцето)?

Меркурий е главата, мислите. Слънцето е сърцето.


Да вземаш решения по Луната означава да се водиш от емоциите си и от несъзнателни импулси.

Цитат на: Divna в Октомври 28, 2011, 05:31:26 pm

Съгласна съм с теб.  :blink: Луната, като рефлектор на слънчевата светлина ни дава общата картина за човека и неговия вътрешен свят, например как взима решения. С главата (Слънцето) или със сърцето (Луната). Ако едно от светилата е наранено, то тогава какво правим? Ако например Слънцето е наранено, а както знаем Луна отразява неговата енергия ... тогава какво? Ако пък Слънце е силно, а Луна наранена ...? И тъй като Луна се асоциира с думата "поведение", то тогава как може да се намери баланса между двете светила, ако Луна е силна, а Слънце слабо или обратно? Нещо не ми се връзва както и да го мисля. Всички със силни Луни би трябвало да взимат решения със сърцето си, да ама в някой случаи трябва да се мисли и с главата (Слънце).    Най-доброто решение е и двете светила да са добре поставени и аспектирани в радикса, но както знаем това рядко се случва. Често едното светило е наранено и липсва баланс, който е необходим за вътрешния ни конфорт. Ако Слънце е наранено например, то тогава сърцето (Луната) не манипулира ли главата (Слънцето)?

Меркурий е главата, мислите. Слънцето е сърцето.


Да вземаш решения по Луната означава да се водиш от емоциите си и от несъзнателни импулси.

Марс е главата- 1-ви дом...
Меркурий е мисълта- 3-ти дом...
Слънце е сърцето- 5-ти дом...