Човек се учи да живее с дисбаланса. Всъщност като цяло не мисля, че един дисбаланс е толкова отрицателно нещо, въпроса е как го използваш, защото всяко нещо си има две страни и това, което като общоприето нещо се вее като "добро, работещо, правилно" и т.н не го прави единственото. Казвам го като човек с Луна в заточение, която за сметка на това аспектира почти всички планети - я опозоции, я съвпади, но просто има аспект със всички планети, без Юпитер и Сатурн, само един от които е минорен. Не мисля, че винаги една силна луна взима решенията със сърцето си. Зависи какво разбираш под "силна Луна". Ако разбираш ненаранена, моята не е, но ако говорим за позициониране, аспекти и общо влияние в наталната карта, мога да ти кажа, че моята Луна ми е здравия, пресметлив разум. Чувство е, ама ... най-вече чувство за справедливост и дълг. :blink:. Виж, Слънцето ми вече е далеч по-състрадателното , привързващото се и способното на компромиси. :rolleyes:. Така, че всичко е строго индивидуално, мен ако питаш. Зависи от знаци, аспекти, позиция и т.н.
Но дори в общия случай, не бих разглеждала Слънцето като глава. По-скоро си мисля, че това е функция на Меркурий. Той взема рационалните решения. Слънцето е антипод на Луната по отношение на позицията, от която човек гледа живота. То е чувството за самостоятелност, Луната е някак си това, което иска да се интегрира, да се слее с общото или да превърне своето си в нещо като общо. Донякъде това може да бъде колизията на две ценности, но винаги нещата остават на вътрешен план, щом говорим за Слънце и Луна. Външния израз на конфликта глава-сърце е по-скоро в Меркурий-Венера. Поне аз така мисля. :blink:
Относно вътрешни комфорт, не мисля че човек, който върви по тази планета, жив човек, изпитва идеално усещане за вътрешен комфорт. Дори да се реши един проблем, излиза друг, той ни тегне на главата и така. Да се чувстваме комфортно със себе си за мен е еквивалентно на край на духовния път. Все чувстваме, че нещо не сме направили, затова го правим.