Ако трябва да сме обективни всички сте прави

Но принципното положение, което маркира Grace е кармично адекватно.
Сещам се веднага за два примера-аналози, единият съвсем пресен:
- бях на сватба вчера и макар да знаех, че младоженците имат слабост към по-друга музика и поканени гости (вечерта затвърди очакванията) в никакъв случай не мога да си позволя дори в мислите си да ги виня или да се цупя. Това си е тяхно тържество и ще бъде точно както го искат, в крайна сметка като не ми харесва какво търся там?
- една позната все реве и се оплаква от съпруга си (и трайно му изневерява години наред), но не го изоставя?
аз пък имам обяснение за всичките беди, дето ме сполетяват

(не астрологично), вярно че си е жив мазохизъм, но се опитвам да се лекувам от него сега, искам пак да се върна в детството, където все някой друг ми беше виновен :blink:, едва ли ще достигна съвсем изходна позиция, но поне да балансирам донякъде, ще ми е наистина радост
Анабел, това за което говориш е характеристика на определена среда, от която малко трябва да се откъснеш с оглед обективност и пълнота на хоризонта :blink:
по отношение на работодателите и средният и голям бизнес проблемът е в преходното разпределение на капитали и "случайни" хора с дадено право за развитие на бизнес
постановката за това, че щяли синекурните да отпаднат не ми е очевидна засега, гледам че много конюнктурно отпадат и е в сила - отмъщението зад завесите, кой както и с каквото може