Адекватното заплащане за труда си е ясно, смисъл и аз го имам предвид. За мен реализацията наистина се изчерпа до това до колко човек е успял така да съгради живота си, че да може да живее поне на средното равнище или над него, да издържа семейството си без да има особени проблеми. Признанието вече е нещо, което само обществото може да даде на индивида. Аз бих казала че търся и реализация, и признание, имам нужда и от двете неща. Определено бих направила отстъпки по отношение на материалното заплащане в името на една по-призната професия - примерно не бих отишла в чужбина да гледам лигави деца и да търкам подове, дори да е за повече пари, отколкото тук да си работя по специалността. Признавам си, че ми е важно да съм на водеща позиция, да съм сред първите. Светлината на прожекторите и непрестанния медиен наплив определено не са за мен, но държа да работя на такава позиция, която хората, като чуят, да предизвиква в тях .. уважение не е точната дума, по-скоро преклонение, пред нещо, което признават като по-елитно, нещо, което е за избрани. Но така си е със Слънце и Меркурий в 10 дом. Чакат си признанието двамцата. 
Казвате, че признанието е форма на обществен контрол и според мен има истина в това, обаче държа да подчертая, че за мен свят, в който всички сме равни и никой не контролира никого е, първо, анархичен, второ - утопичен и предвид тези мои наблюдения определено бих предпочела да съм от контролиращите, отколкото от контролираните. Мисля си, че имам психическите и умествените качества, за да бъда добър ръководител, но с времето, "каквото сабя покаже". 

С теб доста си приличаме по това мнение. Никога не съм работила само за пари. За мен е важно и признанието и авторитета. По принцип, когато ги имаш тях, те водят и до пари. Може и на малко по-късен етап. Стига да умееш да се възползваш. В състояние съм да загубя печалба, но да изляза с достойнство пред хората. Може да се каже, че съм и малко хазартен тип. В живота често изпадам в ситуация, в която или ще спечеля и ще загубя достойнството си или ще загубя, но ще съхраня себе си. Винаги съм се стремяла към второто. Зная, че живота е нещо променливо. Днес съм на върха, а утре може да съм долу. Никога не се възгордявам и се радвам на това, което имам в момента и съм постигнала съвсем сама, с много усилия. Имам самочувствие, но то е по-скоро, защото представлявам някой и нещо, не е заради мен лично и личните ми успехи. Въпреки, че определено, в сравнение с доста хора имам с какво да се похваля.  По-скоро го демонстрирам. Самочувствието е добро качество, но като поза, не да го натрапваш и да мачкаш по-слабите от теб. Смешни и жалки са ми тези, които се възгордяват пред другите-по-онеправданите по различни причини или по-малко успешните към определен етап от живота си. Не обичам да се подигравам и да се надценявам. За мен силата е в това. Вярвам в доброто, което човек прави за другите и съм сигурна, че рано или късно то му се връща. Философията на моя живот е точно тази: "Направи добро, хвърли го зад себе си, за да го срещнеш пред теб". Към момента тази максима не ме е подвела.

Цитат на: ThunderGoddess в Януари 05, 2012, 04:41:10 pm

Адекватното заплащане за труда си е ясно, смисъл и аз го имам предвид. За мен реализацията наистина се изчерпа до това до колко човек е успял така да съгради живота си, че да може да живее поне на средното равнище или над него, да издържа семейството си без да има особени проблеми. Признанието вече е нещо, което само обществото може да даде на индивида. Аз бих казала че търся и реализация, и признание, имам нужда и от двете неща. Определено бих направила отстъпки по отношение на материалното заплащане в името на една по-призната професия - примерно не бих отишла в чужбина да гледам лигави деца и да търкам подове, дори да е за повече пари, отколкото тук да си работя по специалността. Признавам си, че ми е важно да съм на водеща позиция, да съм сред първите. Светлината на прожекторите и непрестанния медиен наплив определено не са за мен, но държа да работя на такава позиция, която хората, като чуят, да предизвиква в тях .. уважение не е точната дума, по-скоро преклонение, пред нещо, което признават като по-елитно, нещо, което е за избрани. Но така си е със Слънце и Меркурий в 10 дом. Чакат си признанието двамцата. 
Казвате, че признанието е форма на обществен контрол и според мен има истина в това, обаче държа да подчертая, че за мен свят, в който всички сме равни и никой не контролира никого е, първо, анархичен, второ - утопичен и предвид тези мои наблюдения определено бих предпочела да съм от контролиращите, отколкото от контролираните. Мисля си, че имам психическите и умествените качества, за да бъда добър ръководител, но с времето, "каквото сабя покаже". 

С теб доста си приличаме по това мнение. Никога не съм работила само за пари. За мен е важно и признанието и авторитета. По принцип, когато ги имаш тях, те водят и до пари. Може и на малко по-късен етап. Стига да умееш да се възползваш. В състояние съм да загубя печалба, но да изляза с достойнство пред хората. Може да се каже, че съм и малко хазартен тип. В живота често изпадам в ситуация, в която или ще спечеля и ще загубя достойнството си или ще загубя, но ще съхраня себе си. Винаги съм се стремяла към второто. Зная, че живота е нещо променливо. Днес съм на върха, а утре може да съм долу. Никога не се възгордявам и се радвам на това, което имам в момента и съм постигнала съвсем сама, с много усилия. Имам самочувствие, но то е по-скоро, защото представлявам някой и нещо, не е заради мен лично и личните ми успехи. Въпреки, че определено, в сравнение с доста хора имам с какво да се похваля.  По-скоро го демонстрирам. Самочувствието е добро качество, но като поза, не да го натрапваш и да мачкаш по-слабите от теб. Смешни и жалки са ми тези, които се възгордяват пред другите-по-онеправданите по различни причини или по-малко успешните към определен етап от живота си. Не обичам да се подигравам и да се надценявам. За мен силата е в това. Вярвам в доброто, което човек прави за другите и съм сигурна, че рано или късно то му се връща. Философията на моя живот е точно тази: "Направи добро, хвърли го зад себе си, за да го срещнеш пред теб". Към момента тази максима не ме е подвела.

Мия, ти си едно много чисто същество, вярвам на всяка твоя дума. много ми харесва тази максима. ще си я сложа като статус във ФБ. Да не се учудиш като я видиш на профила ми?

Много хубави послания има вградени в тази тема. Нека ви е светла, творческа, обична, медена, мирна, мила и истинна 2012! :blink:

Присъединявам се към някои от вас. Бих казал, че целите ми са проектирани по-скоро вътре в мен, отколкото вън в обществото. Удовлетворението от красотите при утъпкването на собствения път, от видяното, намереното, наученото, от плодовете там са ми по-скъпи от реализация според нечии чужди стандарти и признателните аплодисменти, които бих получил, ако спринтирам по магистралата и изпреварвам наред. Не съм на състезание тук. Вниманието към външното признание, евентуално при реализация и оформяне на личността по дадени обществени диаграми, асоциирам по-скоро със загуба на себе си. Едно такова изпълнение пък от своя страна забива контролни колчета на очакване в обществото, които попадат във вниманието на насочилия си го натам - това го намирам за изтощаващо и за ограничаващо свободата ми. Затова гледам да се укрия, доколкото е възможно, от излишни обществени обвързвания и отговорности, от много социалини обстановки и настойчиво внимание. Не обичам шумното и много осветеното, така че прожекторите съвсем не са ми по вкуса. Накратко, нещо като творчески търсач на истини, дето дялка самобитно разни творби по пътя към себе си. Реализация и амбиция са думи, които не ми звънят особено силно. Това беше едно кратко "дзяк" иззад завестите. Пускам ги отново...

Мони,Мая възхищавам се на такива амбицирани и не материални хора. Никога не съм била амбицирана кариерно да постигна нещо на всяка цена.Парите за мен никога не са били цел и не са най-важното в живота,но все по-малко хора мислят така.Аз имах  амбицията да създам семейство,там намирам призванието си и това ме прави напълно щастлива. Знам,че детето е моята силна страна,няма друго нещо на което да съм отдадена с цялото си сърце и душа.Чувствам се родена да съм майка А работата е като нещо второстепенно за мен. За доброто наистина се убеждавам,че хората рядко оценяват,когато направиш нещо за тях.Аз съм такава,че винаги искам да помогна и ще помогна ако имам възмможност,досега толкова са ме използвали заради това,но въпреки това пак съм склонна да простя и да продължавам да помагам. Преди години попаднах на една много хубава мисъл "Когато правиш добро трябва да си готов да понесеш последствията от добрините си"

Мони,Мая възхищавам се на такива амбицирани и не материални хора. Никога не съм била амбицирана кариерно да постигна нещо на всяка цена.Парите за мен никога не са били цел и не са най-важното в живота,но все по-малко хора мислят така.Аз имах  амбицията да създам семейство,там намирам призванието си и това ме прави напълно щастлива. Знам,че детето е моята силна страна,няма друго нещо на което да съм отдадена с цялото си сърце и душа.Чувствам се родена да съм майка А работата е като нещо второстепенно за мен. За доброто наистина се убеждавам,че хората рядко оценяват,когато направиш нещо за тях.Аз съм такава,че винаги искам да помогна и ще помогна ако имам възмможност,досега толкова са ме използвали заради това,но въпреки това пак съм склонна да простя и да продължавам да помагам. Преди години попаднах на една много хубава мисъл "Когато правиш добро трябва да си готов да понесеш последствията от добрините си"

Мдааа, няма и "ненаказано добро", НО задължително то ти се връща. Може и чрез други хора и при други събития, в най-неочаквания момент. Така че, смело! :blink:

Аз определено се чувствам не реализирана. А картата ми показва, че би трябвало да съм се реализирала. Или да се в бъдеще, може би?

Цитат на: valiastankova в Януари 07, 2012, 07:08:04 am

Мони,Мая възхищавам се на такива амбицирани и не материални хора. Никога не съм била амбицирана кариерно да постигна нещо на всяка цена.Парите за мен никога не са били цел и не са най-важното в живота,но все по-малко хора мислят така.Аз имах  амбицията да създам семейство,там намирам призванието си и това ме прави напълно щастлива. Знам,че детето е моята силна страна,няма друго нещо на което да съм отдадена с цялото си сърце и душа.Чувствам се родена да съм майка А работата е като нещо второстепенно за мен. За доброто наистина се убеждавам,че хората рядко оценяват,когато направиш нещо за тях.Аз съм такава,че винаги искам да помогна и ще помогна ако имам възмможност,досега толкова са ме използвали заради това,но въпреки това пак съм склонна да простя и да продължавам да помагам. Преди години попаднах на една много хубава мисъл "Когато правиш добро трябва да си готов да понесеш последствията от добрините си"

Мдааа, няма и "ненаказано добро", НО задължително то ти се връща. Може и чрез други хора и при други събития, в най-неочаквания момент. Така че, смело! :blink:

И аз съм на същото мнение,вярвам,че като правиш добро после ти се връща.

Цитат на: Mia21 в Януари 06, 2012, 03:42:55 am

Цитат на: ThunderGoddess в Януари 05, 2012, 04:41:10 pm

Адекватното заплащане за труда си е ясно, смисъл и аз го имам предвид. За мен реализацията наистина се изчерпа до това до колко човек е успял така да съгради живота си, че да може да живее поне на средното равнище или над него, да издържа семейството си без да има особени проблеми. Признанието вече е нещо, което само обществото може да даде на индивида. Аз бих казала че търся и реализация, и признание, имам нужда и от двете неща. Определено бих направила отстъпки по отношение на материалното заплащане в името на една по-призната професия - примерно не бих отишла в чужбина да гледам лигави деца и да търкам подове, дори да е за повече пари, отколкото тук да си работя по специалността. Признавам си, че ми е важно да съм на водеща позиция, да съм сред първите. Светлината на прожекторите и непрестанния медиен наплив определено не са за мен, но държа да работя на такава позиция, която хората, като чуят, да предизвиква в тях .. уважение не е точната дума, по-скоро преклонение, пред нещо, което признават като по-елитно, нещо, което е за избрани. Но така си е със Слънце и Меркурий в 10 дом. Чакат си признанието двамцата. 
Казвате, че признанието е форма на обществен контрол и според мен има истина в това, обаче държа да подчертая, че за мен свят, в който всички сме равни и никой не контролира никого е, първо, анархичен, второ - утопичен и предвид тези мои наблюдения определено бих предпочела да съм от контролиращите, отколкото от контролираните. Мисля си, че имам психическите и умествените качества, за да бъда добър ръководител, но с времето, "каквото сабя покаже". 

С теб доста си приличаме по това мнение. Никога не съм работила само за пари. За мен е важно и признанието и авторитета. По принцип, когато ги имаш тях, те водят и до пари. Може и на малко по-късен етап. Стига да умееш да се възползваш. В състояние съм да загубя печалба, но да изляза с достойнство пред хората. Може да се каже, че съм и малко хазартен тип. В живота често изпадам в ситуация, в която или ще спечеля и ще загубя достойнството си или ще загубя, но ще съхраня себе си. Винаги съм се стремяла към второто. Зная, че живота е нещо променливо. Днес съм на върха, а утре може да съм долу. Никога не се възгордявам и се радвам на това, което имам в момента и съм постигнала съвсем сама, с много усилия. Имам самочувствие, но то е по-скоро, защото представлявам някой и нещо, не е заради мен лично и личните ми успехи. Въпреки, че определено, в сравнение с доста хора имам с какво да се похваля.  По-скоро го демонстрирам. Самочувствието е добро качество, но като поза, не да го натрапваш и да мачкаш по-слабите от теб. Смешни и жалки са ми тези, които се възгордяват пред другите-по-онеправданите по различни причини или по-малко успешните към определен етап от живота си. Не обичам да се подигравам и да се надценявам. За мен силата е в това. Вярвам в доброто, което човек прави за другите и съм сигурна, че рано или късно то му се връща. Философията на моя живот е точно тази: "Направи добро, хвърли го зад себе си, за да го срещнеш пред теб". Към момента тази максима не ме е подвела.

Мия, ти си едно много чисто същество, вярвам на всяка твоя дума. много ми харесва тази максима. ще си я сложа като статус във ФБ. Да не се учудиш като я видиш на профила ми?

Благодаря ти, Стела, за милите думи! Разбира се, че можеш да я ползваш тази максима. Не съм я измислила аз, просто както и на теб, много ми харесва.