ей ви едни майчинства по луни
луна в рак не ще деца.точка. )

Цитат на: romantica в Април 22, 2013, 08:48:05 pm

По принцип, една жена никога не се пита на колко години е, но Just_a_Dream - на колко години си ?

На 27  :blink:

При мен желание за деца имаше на 25-26, но то е свързано с човека до теб.
Не мога да искам деца от мъж, комуто не вярвам.

При всяка жена е различно, всеки има някакви мотиви "за" или "против" майчинството.

Да ви кажа, и на мен едно време не ми се щяха деца. Даже си мислих, че няма да съм добра майка. Реалността се оказа друга. Сама се изненадах от себе си. Е, т време на време ме обзема носталгия по безгрижните момински дни- к'во да се прави, осъзнаваш, че остаряваш.

Да ви кажа, и на мен едно време не ми се щяха деца. Даже си мислих, че няма да съм добра майка. Реалността се оказа друга. Сама се изненадах от себе си. Е, т време на време ме обзема носталгия по безгрижните момински дни- к'во да се прави, осъзнаваш, че остаряваш.

оф
да

Хич не ми е безгрижен моминският живот, но всеки статус - в двойка или сингъл - си има своите плюсове и минуси.

Като гледам в моето обкръжение омъжените как се тръшкат на всичко уредено, ми се ще да им предложа да поергенуват месец-два на моето място, в моето риалити шоу, после да направят една равносметка. 

Да,Лили! С Луна в Рак съм и се радвам,че не съм единствената,която разсъждава така. За съжаление мъжете,с които съм била все искат деца и се притеснявам някой ден да не остана сама заради нежеланието си. Да ми бият шута и да си намерят такава,която ще им роди 

Успокой се,и аз с Луна в Рак и Сатурнова Венера (У5) не ща деца,особено след като навърших 35.
Наскоро имах някакъв период на размисли дали да не направя нещо по въпроса,за да не съжалявам след време,но само с размислите си останах
Това е огромна отговорност и съм била навита да я понеса само във времето,в което съм имала стабилен партньор до себе си,напоследък тия стабилности  ми писнаха.
В интерес на истината виждам как приятелките ми родиха не от любов към децата,а за да не ги помислят за ялови,да угодят на свекървата,да избегнат съкращенията в работата или с някакви други подобни цели,далеч от същината на майчинството.
Четох преди дни и статия,ужасяващо голям е процентът семейства,създаващи поколение поради една от по- горе посочените причини.
Звучи ми гадно,свидетел съм как приятелка мрази детето си ,с което угоди на родата и с което се прости със собствената си свобода,лично време,глезотии и прочие.Друга близка,на 44 хвана последния влак,но 3 души й слугуват ежедневно,за да има време за 10 часа сън и Фейса,щот така е свикнала.
Живея с близко дете и поне изпитвам ежедневно що то е то майчинството ,но разбирам,че няма почва у мен.
Преди много обичах деца,умирах да се залисвам с тях,но дали покрай работата,или покрай ЕГН - то,вече са ми досадни и гледам на тях като на ценна и красива вещ ,която е хубаво да притежаваш,но ще ти е по- спокойно да не й трепериш постоянно и съответно може преспокойно да караш и без нея.

Цитат на: Lillie в Април 22, 2013, 08:56:25 pm

Деца се създават с желание, любов и с човек, когото цениш и уважаваш. Не мога да създам дете само защото "така трябва" - прието е в обществото, очакват го родителите/близките от мен или просто за да "оставя нещо след себе си".

И аз мисля така. Казвал съм го много пъти и на нашите, но те ми казват, че съм бил глупав и саможив, че така не трябвало да се разсъждава...

А при теб има ли някакви аспекти-Венера-Сатурн?

Цитат на: Just_a_Dream в Април 22, 2013, 09:02:33 pm

Да,Лили! С Луна в Рак съм и се радвам,че не съм единствената,която разсъждава така. За съжаление мъжете,с които съм била все искат деца и се притеснявам някой ден да не остана сама заради нежеланието си. Да ми бият шута и да си намерят такава,която ще им роди 

Успокой се,и аз с Луна в Рак и Сатурнова Венера не ща деца,особено след като навърших 35.
Наскоро имах някакъв период на размисли дали да не направя нещо по въпроса,за да не съжалявам след време,но само с размислите си останах
Това е огромна отговорност и съм била навита да я понеса само във времето,в което съм имала стабилен партньор до себе си,напоследък тия стабилности  ми писнаха.
В интерес на истината виждам как приятелките ми родиха не от любов към децата,а за да не ги помислят за ялови,да угодят на свекървата,да избегнат съкращенията в работата или с някакви други подобни цели,далеч от същината на майчинството.
Четох преди дни и статия,ужасяващо голям е процентът семейства,създаващи поколение поради една от по- горе посочените причини.
Звучи ми гадно,свидетел съм как приятелка мрази детето си ,с което угоди на родата и с което се прости със собствената си свобода,лично време,глезотии и прочие.Друга близка,на 44 хвана последния влак,но 3 души й слугуват ежедневно,за да има време за 10 часа сън и Фейса,щот така е свикнала.
Живея с близко дете и поне изпитвам ежедневно що то е то майчинството ,но разбирам,че няма почва у мен.
Преди много обичах деца,умирах да се залисвам с тях,но дали покрай работата,или покрай ЕГН - то,вече са ми досадни и гледам на тях като на ценна и красива вещ ,която е хубаво да притежаваш,но ще ти е по- спокойно да не й трепериш постоянно и съответно може преспокойно да караш и без нея.

И аз съм с луна в рак, но не съм искала неистово деца.Управителят на 5 също е важен.Моят е в падение в съвпад с ЮЛВ, останах с 1 , всички познати ми обяснявах колко било подходящо да имаме и други, защото това дете било индивидуално, оригинално, всъщност като всяко друго. Но аз вътрешно го чувствам като тези, дето писаха за сатурн в 5 дом и ги разбирам и подкрепям напълно. Макар, че смятам майчинството и детето си за 1 от най-важните неща,които са ми се случили...
Луната на трон може да показва каква майка си-обгрижваща, откликваща... Но желанието за деца не е само по нея, по луната е плодовитостта по-скоро...

А като не искате деца,искате ли поне да се бракувате?  :blink:

При мен Луната не само е в Рак, а е в 8 дом и се съчетава със стелиум в 5 дом, У5 е единствената планета в хороскопа, която има само хармонични аспекти - тригони (с Луна и Уран). Но вероятно Уран ги е бъгнал двамата - никога не съм искала да имам много деца, максимум две и най-добре близначета, но двуяйчни, за да са разнополови и да не си приличат - с един куршум два заека.  :blink:

Но обстоятелствата в моя живот така се подредиха, че въпросът с майчинството отиде на заден план, на тоя хал само деца ми липсват. Компенсирам го с развъждане на котки.  А едно лято, тогава бях на 24, работих в туристически лагер с 300 деца - от там разбрах, че много ме обичат. С възрастта и покрай всички проблеми станах по-невротична и се случва децата да ме дразнят, вече не изпитвам умиление.

И аз обичам котки... И не само! Всякакви мънички животинчета...

Цитат на: Just_a_Dream в Април 22, 2013, 09:03:39 pm

Цитат на: romantica в Април 22, 2013, 08:48:05 pm

По принцип, една жена никога не се пита на колко години е, но Just_a_Dream - на колко години си ?

На 27  :blink:

При мен желание за деца имаше на 25-26, но то е свързано с човека до теб.
Не мога да искам деца от мъж, комуто не вярвам.

При всяка жена е различно, всеки има някакви мотиви "за" или "против" майчинството.

Мисля си, че нещата ще се променят с времето.
Сега чета една книга на Елиф Шафак "Черно мляко" с основна тема точно майчинството как то е най-голямото предизвикателство за една жена...

И аз честно казано на този етап не се чувствам готова да бъда майка, просто не се е отключил явно майчинския инстинкт. Но  мечтая и искам деца, минимум 2, по възможност и аз искам близначета :blink: Но преди това трябва да срещна таткото

Иначе съм се грижила за деца и сега отвреме на време го правя. Изживявам 2-ро детство с тях, зареждащо е и нямам нищо против отвреме на време да си правим балончета с дъвки, сапунени мехурчета, да играем на ма-га-ре и пр. щуротийки

 :blink:Аз имам тригон Венера/Овен/- Сатурн/Луна /Лъв/...Омъжих се ,противно на вътрешните си желания...само защото забременях...не исках да имам деца...но НЕ съжалявам.Колко глупава съм била тогава...Имам си дете и даже успях вече и да се разведа...ОБИЧАМ СВОБОДАТА ,но това е др.тема.

Мъжка карта Венера (в 1 и у1) тригон Сатурн (9 и у4), съвпади с Уран (1 и у5) и Марс (2 и у7) и опозиция Луна в 7... няма такъв човек просто с такава мания по външен вид, неогладен не излиза до магазина... прекъснати всякакви отношения с бащата, с майката са и буквално на опозиция...

За децата и аз мисля, че да ги прави човек единствената му причина трябва да е, че ИСКА - нищо по-малко и нищо по-различно и аз съм слушала глупостите как така не трябвало да се разсъждава и как съм била саможива и как трябвало човек да остави нещо след себе си...

А при някой от вас довел ли е до вманиачаване по хубавата фигура? Като малка страдах от анорексия...Сега го преодолях,но наистина се страхувам от напълняване и това е една от причините да не искам деца.Дано някой не ме сметне за повърхностна,но просто е по-силно от мен.От друга страна и ме е страх ако родя мъжа да не ме зареже и да стана самотна майка.Не бих го преживяла...

За мъжката венера и манията, можеше да спреш до у1 в 1-големи са кокони

А при някой от вас довел ли е до вманиачаване по хубавата фигура? Като малка страдах от анорексия...Сега го преодолях,но наистина се страхувам от напълняване и това е една от причините да не искам деца.Дано някой не ме сметне за повърхностна,но просто е по-силно от мен.От друга страна и ме е страх ако родя мъжа да не ме зареже и да стана самотна майка.Не бих го преживяла...

Аз нямам аспект венера сатирн но също страдам от мания на тема килограми и също по тази причина не искам деца

Но на теб Венерата не ти ли беше Козирожка?

Но на теб Венерата не ти ли беше Козирожка?

ами не водолейска е в съвпад със слънцето в козирог

Е, има надежда значи, сега тъкмо тр. Сатурн му е минал през 1 и сега е в 2, има мнооооого леко подобрение по манията, ама е само на проблясъци. Но честно казано е много досадно и изнервящо за мъж поне за мен. 
Аз нямам Венера-Сатурн, а и с Венера в овен никак не съм кокона, напротив - да ми е кеф на душата, другото не е важно. Не значи, че ходя като клошар, но това не ми е сред приоритетите да се кипря, не ми иде отвътре и това е - оправям се за 4 мин сутрин, всеки войник би ми завидял на свръхскоростта, не гледам в огледалото и си изглеждам чудесно  :25: Рядко имам муза да се гримирам, напоследък даже и спиралата я пропускам повечето дни. А за теглото понеже не съм имала проблеми не съм и обръщала внимание, не е като да не си угаждам с яденето.
Децата не ми пречи разваляне на фигура, просто за мен това си е огромна отговорност и тя не включва само материално обезпечаване, това е най-малкия проблем. Докато не съм по-улегнала и да се познавам по-добре, няма да искам деца, детето е човек, който физически и психически много време ще зависи от мен малко или много и за мен е много отговорно да си помисля какво мога да му дам като възпитание, като подкрепа, като помощ да развие качествата си...