Луна във везни в 6-на десцедента.А за картата до сега не съм се пробвала да я качвам някъде но ще ипитам.Иначе не е проблем 30.01.1967 г.гр.Пловдив 10.00 часа

тр.Уран в опозе Луна е доста напрягащ и нервен период, а и тр.Плутон е в каре към нея,а тя май се свързва с храносмилането

Точно така, стомашните проблеми могат да бъдат и на психосоматична основа, особено когато е засегната Луната в радикса.

Цитат на: rossin в Февруари 19, 2012, 03:06:11 pm

Луна във везни в 6-на десцедента.А за картата до сега не съм се пробвала да я качвам някъде но ще ипитам.Иначе не е проблем 30.01.1967 г.гр.Пловдив 10.00 часа

а имало ли събитие през това време ,което да е предизвикало силен гняв и ти да си го потиснала,или някой или нещо да те притиска,да ти налагат нещо принудително и ти да си безсилна да се противопоставиш :rolleyes:
тр.Уран в опозе Луна е доста напрягащ и нервен период, а и тр.Плутон е в каре към нея,а тя май се свързва с храносмилането

Цитат на: AH в Февруари 19, 2012, 06:29:41 am

ако когато си имаме бърз транзит през "лош" дом си направим труд да помислим подобаващо за аналогиите му, то някак лесно работим по кармата и учим кармичните си уроци. Няма да се налага на съдбата принудително да ни затвори в болница или да ни прати на гробищата, за да се обърнем към себе си и да осъзнаем каквото ни трябва.

в момента тр.Венера е в 8дом
тр.Слънце,Мерк са в 6 дом
само да помислим или да направим :rolleyes:

Преди години между 2005 и 2009 имах сериозни проблеми от всякакво естество,но се справих.

през 2006 - тр.Плутон е бил в каре към Сатурн и в секстил към Марс УАсц.

сега тр. Сатурн ретро е точно върху Марса ти и блокира енергията му, асп.е известен "газ-спирачки" едновременно,има тема за него
някой авторитет,шеф по сатурн

Малко предистория.2004 г.станах поръчител за кредит на много близък човек.Без да разбера към края на годината си продали жилището и изчезнаха.....Януари 2005 кредита висна на мен и вноската беше по-голяма от заплатата ми в училище.За малко банката да ми вземе жилището.От февруари същата година до края на 2008 всеки божи ден работих на две места-в училище и 2-ра смяна в производството и то тежка физическа работа.Прибирах се в къщи почти само да спя там.Това ми докара и куп семейни проблеми и обвинения.На съпругът ми не му издържаха ангелите,пококоросван от майка си.Живееше си сам за себе си.Ние със сина ми се оправяхме както можем.Живея в Пловдив,на единия край на града,училището е на другия а цеха/втората работа/ на третия край.Не слизам от колата буквално.По пътищата е война и за някой като мен дето е все в колата е ежедневие да му се случват малоумщини всякакви.Имах няколко по-фрапиращи случаи,при които се разминавах на косъм от жестока катастрофа,единия път дори бях спряла на кръстовище и колата отзад като и изтърваха спирачките прелетя над мен и се удари в тази отпред....Имах и няколко по-сериозни производствени травми,но не съм стигала до болница.От астрология се интересувам от година и половина и водя записки на събития,но преди това не.Само откъслечени точни дати за някои неща.Иначе по рождение съм си абонирана за счупвания,изгаряния и порязвания и си имам от всички достатъчно,та много не им обръщам внимание вече.
Родителите ми починаха по-рано-1995 баща ми,2001 майка ми.Аз съм осиновена от майка ми-извънбрачно дете на баща ми.Не подържам връзка с биологичната си майка.
Събитията през този период сигурно имат връзка и с родител,но аз нямам информация за това.Иначе другото си беша направо финансова смърт.Всички простотии наистина ми се изсипваха на главата като гръм от ясно небе,че даже и в гръб.През тези години бях стнала като робот и всичко ми се слива....ако се сетя нещо друго ще пиша,но после,че сега влизам в час.... :blink:

и какво стана с много близкият човек,схема ли е било

какво изпитваш към него :rolleyes:
храносмилателната система е уязвима,когато има постоянен емоционален дискомфорт

искам да те попитам изпитваш ли страх от бъдещето- как ще се развият нещата, ще се справиш ли и т.н -също от авторитетни врагове- може и не открити- някой шеф нещо м/у другото да подмята, някакви малки, уж невинни интрижки-ама пък почти ежедневни

страха дали ще се справим с това, което предстои, често е в основата на разни "неясни" храносмилателни проблеми- един вид - не можеш да "смелиш" битието
чисто по човешки .......
Само 2 пъти в живота си съм изпитвала истински страх,поне според моите критерии.Първия-бях на 6 години и ме записаха да тренирам плуване/по мое желание!/,на втората седмица треньора ни заведе за смелост да скачаме от 3-метрова кула в басейн!!!!!!аз бях около метър висока тогава ама като го прибавиш  това към 3 метра кула, и отдолу 5 метра дълбока вода......другите вече се бяха престрашили а аз още се "точех",ама реших,че няма назад накъде да отстъпвам и скочих.Втория път беше от средата на 2008 до към началото на 2009 г.  беше ме обхванало нетипично за мен настроение???/страх-първосигнален,подсъзнателен,ирационален,необясним,изобщо нещо което за съзнанието ми беше абсолютно непознато- да не взема да се “гътна”-по независещи от мен обстоятелства  или да не ми стигнат силите да се преборя  и да се наложи сина ми да плаща моите дългове-недопустимо.Такова нещо не бих причинила на враг,комо ли на някого когото обичам и който все още е зависим от мен.За мен проблема  е проблем до тодагава докато не намеря решение и нямам план за действие-изпитвам истинска тревога,съмнения и каквото още се сетите там само до тогава,докато не намеря подходящо/според мен/ решение и до там,повече не изпитвам никави емоции-само знам какво трябва да правя....и го правя неотстъпно...като валяк,няма значение кой и какво е срещу мен,просто аз имам цел.....и ще я постигна.