силното въображение е приоритет на водата, въздухът е твърде интелектуален за тая работа
и малко креативна земя за реализация :blink:
Как ще изразим емоцията ако го няма въздуха (да помислим малко)? То емоции всеки има, но всеки ги изразява по различен начин.
Изразяваме чрез Слънцето и управителя на АСЦ и МЦ... :wub:
Има карти , които са фрустрирани от въздушни елементи...значи ли , че не могат да изявяват емоции? :rolleyes:
Този ми е любим...

Димитър Казаков (известен и като Нерон) е роден на 22 юни 1933 г. в село Царски извор, Великотърновско. През 1965 г. завършва специалност „Графика“ при проф. Евтим Томов в Художествената академия. След 1978 година напуска работа и става художник на свободна практика, като посвещава цялото си време на изкуството. Рисува непрекъснато и навсякъде. Цялото му сърце, мисъл и енергия са посветени на изкуството – живее и диша чрез него. Прави десетки изложби в най-престижните галерии в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург. Творби на Нерон са притежание на Националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра, Париж, в музея „А. С. Пушкин“, Москва, в Императорската колекция Токио. Умира през 1992 г.

И нещо от Иван Мърквичка...още един любимец!

Професор Иван Мърквичка (Ян Вацлав Мърквичка) e роден в село Видим при Дуба, Чехия през 1856 година, на 23 април. Живописец, педагог и обществен деец. Учи в Пражката академия за изобразителни изкуства и в Мюнхенската художествена академия.
По покана на Правителството на Източна Румелия през 1881 година идва в България. Назначен е като учител в Пловдив, в гимназията „Св. св. Кирил и Методий" (Жълтото училище, известно още като Геровото училище), а по-късно в гимназия „Александър I".
Свързва се с най-изявените културни дейци в града - Иван Вазов, Константин Величков, Петко Каравелов, Петко Р. Славейков. Самия Константин Величков взема уроци по живопис при него. Двамата обсъждат възможностите за откриване на Рисувално училище в Пловдив, подготвят законопроект, който да бъде внесен в Областното събрание, но обявяването на Съединението (1885) осуетява идеята. Училището става факт през 1896, а Мърквичка негов първи директор.
През 1886 година урежда първата си самостоятелна изложба; участва и в две съвместни изложби с Антон Митов, който също е учител в гимназията. От пловдивския период са част от най-известните му картини: „Пловдивски пазар" (1883, НХГ), „Сакаджии" (1887, НХГ), „Циганска веселба" (1887, НХГ), „Птицепродавец" (1887, НХГ), „Пазар в Пловдив" (1888) и др.
През 1889 година се установява в София. Краткотрайното му завръщане в Пловдив след три години е свързано с участие в специалната изложба, уредена в Главния павилион на Първото българско земеделско-промишлено изложение (1892); тук той се представя с макет на скулптурата „България - покровителка на земеделието и занаятите", и с 15 картини, сред които и „Улица в Пловдив". Негов е и официалният плакат на изложението.
Заедно с археолога и нумизмат Вацлав Добруски са автори на тогавашния герб на България. През 1918 година е избран за дописен член на БАН.
След повече от четири десетилетия се завръща в Чехия, където умира на 16 май 1938.